Режисьорът на "Парад" Сърджан Драгоевич, чийто филм бе добре приет на Берлинския филмов фестивал в понеделник, заяви, че е избрал хумористичния подход, за да разкрие тревожната реалност на гей проституцията в Сърбия.
"Моят филм бе атакуван както от левите либерали, така и от десните националисти. Проблемът е, че те нямат чувство за хумор. Използвам хумора, за да размеквам хората, а след това да ги ударя по главата", обяснява режисьорът.
Историята е предимно за правата на гейовете в Сърбия и включва кадри от насилието, което избухна, когато десни активисти прекъснаха гей парада в Белград през 2010 г. Над 100 полицаи бяха ранени тогава. Следващата година властите в Сърбия забраниха парада, посочвайки като причина опасения за сигурността.
Филмът показва обаче и как сърби, хървати, бошняци и косовски албанци работят заедно и се забавляват за обща кауза - да защитят едно преследвано малцинство.
За публиката на Берлинале, свикнала с депресиращи филми от бивша Югославия за войната и военнните престъпления (като "Гърбавица" през 2006 г. и "Буря" през 2009 г.), "Парад" е първокласно забавление за публиката и касов хит из целите Балкани.
Над 500 хил. души са гледали комедията на Драгоевич във всичките шест бивши югославски републики. Неговите създатели заявиха, че това е
първата копродукция на всички републики
от времето преди войните през 1991-95 г. " За мен този филм е декларация за това какво се случва 15 години по-късно. Войната отмина, ние имахме достъчно насилие, а моят филм предлага да се опитаме да бъдем по-добри хора и да общуваме", казва Драгоевич.
Той се надява "Парад", който привлече интереса на международни купувачи по време на Берлинале, като правата за Франция са вече продадени, допълнително да помогне за следвоенното оздравяване и да съживи това, което той нараче "югославско кино".
"Реакциите в бивша Югославия са фантастични, хората предпочитат този филм пред местните продукции, те чувстват, че той е истински неподправен югославски филм. След наистина грозния преход се надявам на нова филмова ера".
Филмът започва с речник от термини, използвани от различните воюващи страни, като четник (сърбин), балия (бошняк), шиптър (косовски албанец), докато думата, използвана от всички, е "педер" (педераст).
Главният герой Лимун в началото е крайно неприятен мачо,
сръбски военен ветеран с тъмно минало, който сега работи като бодигард. Пищната му годеница го кара да охранява гей парад, организиран от организатора на нейната сватба.
Лимун се превръща в приятен човек, докато пътува в Хърватия, за да наеме за целта свой съперник от войната. Тяхното пътешествие ги отвежда в Босна и Косово, за да съберат други бивши врагове. Те се натъпкват в малка кола на път до Белград за кулминационна битка в защита на парада.
Причината, поради която исках да бъда част от този филм, е оздравяването, казва Горан Явоевич, който играе хърватския ветеран.
"Хърватия, Сърбия, Босна и Косово участваха във войни. Но това приключи. Ние всички говорим езици, на които можем да се разберем идеално.
Този филм трогва всички тези народи
Хората се мразеха във войните. След този филм те мислят един за друг по различен начин", казва той.
Мима Симич, хърватски защитник на правата на гейовете, заяви пред излизащото в Сараево списание "Дани", че Балканите започват да разбират, че не е добре да се бият гейовете.
Но преди всичко това е един умело калкулиран филм, чиято основна цел е да върне публиката от бивша Югославия и да спечели западните пазари. Темата за правата на гейовете като символ на прехода е златна мина, от която Драгоевич напълно се възползва.
Източник: БТА
Последвайте ни
