Словакия е в шок, във Франция цари шум и бъркотия. Причината за вълненията в двете страни са ромите (циганите) или по-точно това, което се прави с тях.
Тази седмица в словашката столица Братислава мъж уби осем души и рани 14 преди да се самоубие. Шест от жертвите му са ромско семейство, убито в апартамента си. По всичко личи, че убийството им е било предумишлено.
Във Франция експулсирането на стотици ромски имигранти, за които правителството на Никола Саркози казва, че са пребивавали незаконно в страната, предизвика противопоставяне от папата, френските църкви, комитет на ООН и дори няколко министри от правителството на самия Саркози. Обещават се обаче още по-твърди законодателни мерки.
Словашките
убийства и френските експулсирания
подчертават
трудностите, пред които е
изправено най-голямото малцинство без
държава в Европа.
Отдавна отритнати от обществото, ромите са жертви на предразсъдъци, често придружени от насилие, у дома в Източна Европа. Хиляди са мигрирали на Запад в търсене на по-добър живот, особено след като разширяването на ЕС им даде възможност да се възползват от правилата за свободно придвижване. Но макар условията на Запад да са по-добри, приемът рядко е бил радушен и политици като президента Саркози безмилостно са експлоатирали враждебността към новодошлите.
Но демагогските
инстинкти на западните лидери
бледнеят
в сравнение с нехайството на източните
им колеги.
Ромите не са особено склонни да гласуват. Никое правителство в Източна Европа със значително ромско малцинство не е направило кой знае какво за справяне с дискриминацията, на която са подложени, или с безнадеждната бедност, която ги държи маргинализирани, казва Роб Кушен от Европейския център за правата на ромите в Будапеща.
Един от най-големите проблеми е училищното образование - ромските деца рутинно са изпращани в паралелки за изоставащи. Ново проучване на "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org) сочи, че в Словакия ромите са под 10% от децата в училищна възраст, но съставляват 60% от посещаващите паралелки за изоставащи. Не е изненадващо, че много от тях престават да посещават учебните занятия и не развиват нужните умения, за да са конкурентоспособни на трудовия пазар. Вместо това те се захващат със събиране на метални отпадъци, просия или дребни престъпления.
Предразсъдъците
също играят роля.
Тази седмица евродепутат от унгарската крайнодясна партия "Йоббик" призова за масово затваряне на ромите в лагери. Миналата година унгарската полиция потърси помощ от ФБР след редица нападения над ромски лагери, при които бяха убити шест души, включително петгодишно момче и баща му. Нападателите запалили къщата им и ги причакали да излязат, след което открили огън. Няколко седмици по-късно шестима ромски тийнейджъри, арестувани в словашкия град Кошице по обвинение, че откраднали дамска чанта, били принудени да се съблекат голи, да се целуват и да се удрят един друг докато полицията снимала унижението им. В Западна Европа ромски имигранти са били обекти на нападения със запалителни бомби в Италия, на погроми в Белфаст и принудителни изгонвания от жилища в Гърция.
Тази година бележи средата на Европейското Десетилетие на приобщаване на ромите, лансирано през 2005 г. в хотел в Будапеща. Пет години по-късно, казват активисти, повечето роми все така живеят по-зле отколкото по време на комунизма, който при всичките си недостатъци поне им гарантираше работа, жилища и социални помощи и потушаваше с твърда ръка престъпленията на етническа основа. Днес условията в ромските лагери в покрайнините на градове и села се равняват на тези в Африка или Индия по мизерия.
Ромите обаче страдат и от проблеми, които те самите са си създали.
Амбициозните млади хора често са ограничавани от своите интензивно патриархални и консервативни общества. Момичетата биват омъжвани в тийнейджърска възраст, а момчетата са заставяни да работят от малки, вместо да учат. Уморени от враждебността на външния свят, ромските общности са предразположени да се изолират от обществото и законите му. Преди четири години в северна Унгария шофьор, който леко закачи ромско момиче с колата си (момичето остана невредимо) бе измъкнат от колата си от гневна тълпа, много от хората в която бяха родственици на момичето, и пребит до смърт пред очите на дъщерите му.
През последните
години, в съответствие с правилата на
ЕС за свободата на придвижване, поток
от евтини работници от изтока си намериха
работа на запад.
Повечето роми обаче
напускат родните си земи в търсене не
на работа, а на свобода
от беднотията и тормоза. Нищо чудно, че Франция, подстрекавана от Италия и други страни, охотно се стреми да "европеизира" проблема и призовава Брюксел да положи повече усилия да накара източните членки да интегрират ромите си. Сега обаче, след като тези страни са в ЕС, за еврократите е далеч по-трудно да казват на правителствата им какво да правят, отколкото в предприсъединителните години.
Европейците
бързо биха осъдили тегобите на ромите,
ако те се намираха в някоя друга част
на света.
Малко вероятно е обаче
източноевропейските правителства
внезапно да се захванат с решаването
на проблем, който съществува от векове,
само защото така им е казал Брюксел.
Може би личният интерес ще се окаже
по-силен източник на мотивация. Ромските
семейства са далеч по-многочислени от
тези на останалото население и броят
на бедните само ще нараства. Освен това
неотдавнашно изследване на Световната
банка изчислява, че цената на провала
да се интегрират ромите в България,
Румъния, Сърбия и Чехия възлиза на 5,7
млрд. евро годишно.
Както се отбелязва в доклада: "Запълването на образователната пропаст е икономически разумният избор." Ако хуманитарните аргументи не постигнат успех, може би това ще направят икономиката и демографията.
