Знаменитият писател, един от най-бележитите автори посещавали някога България, каза това в продължение на цитата, с който бе открита срещата - от словото му "Куфарът на моя баща" при връчването на Нобеловата награда в Стокхолм.
Независимо от уговорката, че Орхан Памук няма да отговаря на политически въпроси, водещият, университетският преподавател Бойко Пенчев не му ги спести, тръгвайки от "нашата вечна балканска тема".
"И ние и вие сме в Европа, но сме в нейната периферия, в нейната провинция.
Това е предизвикателство, но и по-лесно за оцеляване", каза писателят, цитиран от БГНЕС.
Той се извини, че едва сега за първи път идва в София, нещо, което отдавна е трябвало да стори. Но призна, че му е познато и близко. През 1994 г. е бил за един ден във Варна.
Според Орхан Памук "нашата обща различност като балканска идентичност не сме я измислили ние, балканците, а другите, от другата Европа".
Писателят разказа как, когато пристигнал в Ню Йорк, за да преподава в Колумбийския университет, му казали къде може да си купи турско сирене. Намерил, но то се оказало българско сирене. И много вкусно...
Запитан за арабските революции на 2011 г. в Египет, Тунис, Йемен, Сирия, Либия, Памук заяви: "Щастлив съм от Арабската пролет, защото това е революцията на средната класа, на младите, които не могат да търпят повече диктаторските режими. Вижте техните лица. Бомбите и политическите реакции на правителствата са на втори план. Това, което се случва ме прави щастлив..."
Орхан Памук е в България по покана на фондация "Елизабет Костова" (ekf.bg) със съдействието на посолството на Турция.
Самата Елизабет Костова, американска писателка и българска снаха, представи писателя и напомни, че забележителните му книги са познати и обичани в България, благодарение и на изключителните му преводачи.
По повод посещението на Памук в София току що излезе от печат неговата книга-изповед "Други цветове" на издателство "Еднорог" в превод на Розия Самуилова. Днес книгата бе представена в присъствие на автора в "Червената къща".
"Всички казват, че е проклятие да се родиш на Балканите, но е в нашите ръце да превърнем това проклятие в дар",
каза турският писател в отговор на репортер на БГНЕС.
"Преди години моите колеги се оплакваха, че е проклятие да си писател в Турция и че няма как да се реализираш там. Сега навсякъде по света ми казват: "Ти си истински късметлия, че си роден в Истанбул".
Наистина е проклятие да си роден на Балканите. Никой не ни харесва, има толкова много езици, много проблеми. В нашите ръце е обаче да превърнем това проклятие в дар. Всичко е в нашите ръце", каза Памук на срещата в "Червената къща".
"В началото на кариерата си исках да стана художник, но открих, че повече ми се отдава писането. Истината е, че се чувствам по-щастлив, когато рисувам, но се чувствам по-интелигентен, когато пиша", призна пред БГНЕС именитият писател.
"Много съм щастлив да бъда в София. София ми напомня по толкова много начини на Истанбул - архитектура, изглед, улици. Прилича ми на Истанбул, но през 60-те и 70-те години, когато градът бе празен.
Тук виждам вече и положителното влияние на Европейския съюз - развиващата се икономика, която се вижда из целия град".
Писателят се радва на големия интерес към него, който вижда в България.
"Много чувства преминават през мен, когато виждам, че толкова много хора четат моите книги и се интересуват от мен. Това е, разбира се, страхотно удоволствие, има лека нервност. Тези неща трябва да се приемат скромно и смирено. Това е дар от Бога и независимо какво се случва, за мен е голяма чест, че българските читатели оказват този интерес към книгите ми".
Орхан Памук сподели, че е винаги критичен към нетолерантността, но не за това пише в своите книги.
"Романите могат да насърчават към толерантност, но аз не насърчавам към нищо в моите книги. Пиша своите романи, заради тяхната красота и насладата, която носят на читателите. Винаги съм твърдял, че в сърцето на романа лежи способността на човек да се сравнява с другите. Когато започнеш да се идентифицираш с някой, който е различен от теб, който дори е от съвсем друга култура от твоята, започваш да разбираш нещо.
Разбирането е основата на толерантността. Винаги съм критичен към нетолерантността навсякъде по света, но не пиша за това. Наясно съм, че хората могат да четат това, което пиша, но да не се съгласяват с него. Виждам романите си като арена, на която много различни гледни точки - културни, социални и политически, се размесват.
Орхан Памук е отлично познат у нас. Преведени са осем романа и есеистичната мемоарна книга "Истанбул", всички публикувани от "Еднорог".
Романите са "Името ми е Червен" и "Бялата крепост" (с по две издания), "Сняг", "Черна книга", "Нов живот", "Музей на невинността", "Джевдет бей и неговите синове".
Вчера Орхан Памук се срещна и с министъра на културата Вежди Рашидов, който му връчи най-високото отличие на министерството - "Златен век". На тази среща присъстваха българските литератори - Антон Дончев, Владимир Левчев, Боян Биолчев, Божана Апостолова, Маргарита Петкова, Палми Ранчев, Георги Господинов, Васил Баев.
Книгите на турския писател са преведени на над 60 езика, продадени са в над 7 млн. екземпляра. Той е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През тези години започва да се занимава основно с писателска дейност.
Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 г. посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат
наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското
законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и
избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006
обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
