Не сме против членството на Турция в ЕС, но всички си го мислят

Проф. Владимир Чуков е университетски преподавател и специалист по проблемите на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. През 2008 г. дава началото на информационно-аналитичния сайт по проблемите на Близкия и Средния изток Orient.bg. Член е на редица международни научни организации.

Из интервю на проф. Чуков за Румяна Божкова от в. "Новинар":

- Турската политика търпи промяна и по отношение на стремежа на страната да стане членка на Евросъюза. Изглежда, че търпението на Анкара към бавния процес на присъединяване към ЕС е на път да се изчерпи. Какво е вашето впечатление, обръща ли наистина Турция гръб на Европа?   

- Това е така. Турският премиер Реджеп Ердоган наскоро дори заяви открито, че вече 50 години Европа упражнява политика на игнориране спрямо Турция! Това веднага му навлече остри критики от страна на бивши посланици.

Цялата тази стара турска генерация, която е вярвала в атлантизма, в европеизма, в демократизацията, в светските устои на държавата, сега е свидетел на една коренно различна политика.

Всъщност Турция на практика се насочи към изтока първо заради умора от преговорите с ЕС и второ заради търсенето на икономически дивиденти. Защото ЕС пари не дава, той дава правила. Парите идват от арабите.

Освен това отново не бива да се забравя, че Турция е управлявана от ислямистка партия. Това са супермодернизираните турски „мюсюлмански братя". Затова са толкова близки с Хамас -- палестинските „мюсюлмански братя" и с Фронта за ислямско действие в Йордания - йорданските „мюсюлмански братя".

Тоест Партията на справедливостта и развитието е част от глобалната мрежа на мюсюлманското братство, което не и пречи да депозира своите документи за членство в Европейската народна партия (EНП).

- Според вас новите амбиции на Турция за по-глобална роля, обръщането на гръб на ЕС и пренасочването й към ислямския свят могат ли да се окажат някакъв вид заплаха или най-малкото негатив за България?

- България, подобно на ЕС, има интерес от една модерна и европеизирана Турция. Съгласете се, как ние, българите, бихме възприели, ако там действаха същите закони като в Иран? Ако не бяха аспирациите на Анкара за присъединяване към ЕС, сходни закони щяха да съществуват и в Турция.

Естествено България би се чувствала по-добре, ако има една модерна, демократична, европеизирана Турция, отколкото една Турция, която прилича на сегашен Иран.

Нещата обаче са двояки. Нито един български министър-председател няма да каже: "Ние сме против членството на Турция в ЕС". Но всички си го мислят.

Независимо дали става въпрос за ляв, десен или центристки премиер, никой не допуска реално, че това ще стане. Турция, поне със днешна дата, няма никакъв шанс да се присъедини към ЕС.

В същото време ние сме заинтересувани Турция да продължи с реформите. Затова трябва да се намери някакъв баланс. Аз не се съмнявам какъв ще бъде изходът от един референдум за членството на Турция у нас. Такива са настроенията в целия ЕС.

Но същевременно дали е изгодна за нас една средновековна Турция? В никакъв случай. В това е тънкостта - да се вземат предвид настроенията на хората, като същевременно се насърчи Анкара да продължи по досегашния си път на демократизация. В това се състои голямата игра на Европейския съюз.

- В последно време се забелязват няколко нови тенденции във външната политика на Турция. Анкара заяви ясно желанието си да играе по-активна, дори лидерска роля не само в регионален, но и глобален мащаб. В същото време, както вие вече споменахте, Турция пренасочва вниманието си на изток, към мюсюлманския свят. Какви са причините за тази промяна, откъде идва това ново самочувствие на Турция?

- Като една от причините може да бъде посочена постоянната обструкция на ЕС за присъединяването на Турция. Знаете, че едва през 2005 г. започнаха преговорите за членство с турската страна.

Но в самото турско общество също текат социални и икономически процеси, които насочват Турция на изток. Самият елит, Партията на справедливостта и развитието е с анадолски произход, докато до 2002 г. т.нар. светски партии пропускаха много по-широки слоеве от балкански турци.

Това между другото важи и за армията. Така някак си се получи едно количествено натрупване и качествена промяна в турската външна политика.

От друга страна, особено при управлението на Ердоган има един небивал икономически подем. Обяснението на първо място е в невероятната либерализация. Според мен по-либерална държава от Турция в Близкия изток няма.

Там например всеки, който иска, може да депозира авоарите си в турска банка, без да доказва произхода на тези пари, като плати 2 процента на турската държава. Много отдавна Анкара даде възможност на чужденци да купуват земя, а срокът в Турция за регистрирането на чуждестранна фирма е 1 ден. 1 ден!

Вторият аспект, който според мен е по-основният, е невероятният „лов" на чуждестранни инвестиции. Това са парите на страните от Персийския залив.

Ако у нас в пиковата 2008 г. преките чуждестранни инвестиции възлизаха на около 6 млрд. евро, в Турция за същия период те бяха 18 млрд. долара, от които 90 процента от Персийския залив. Представете си за какво натрупване на пари става дума!...

Пълният текст на интервюто с Владимир Чуков - на novinar.net