Истината за референдума в Турция

Д нес над 58 милиона турски граждани ще трябва да решат дали искат президентска република.

Жителите на източните райони на Турция започнаха гласуването час по-рано. В страната е в сила забрана за публична агитация, медиите нямат право да съобщават резултати от социологически анкети или да пускат политически рекламни послания, както и да водят на живо разговори с политици или експерти, които може да се оценят като пропаганда. Забранено е провеждането на екзитпол и снимането на попълнени бюлетини.

Вижте икономиката на Турция в снимки

Вижте любовта и омразата към Ердоган в снимки

Самото гласуване е тайно и става със специален печат, който се поставя върху един от двата отговора – „Да” или „Не”. Близо 3-те милиона турски емигранти вече дадоха вота си преди седмица. Предварителните социологически проучвания показват, че броят на поддръжниците и противниците на референдума в Турция е приблизително равен.

Защо се провежда референдумът

Целта не е президентът Реджеп Ердоган да вземе властта. Той вече я има. След опита за държавен преврат от 15 юни миналата година в Турция беше въведено извънредно положение, което периодично се удължава. Оттогава президентът на практика има еднолична и безконтролна власт в страната и няма никакви пречки това да продължи.

Днес става въпрос за конституционна реформа от 18 точки, която ще превърне Турция в президентска република. Реално промените ще въведат в страната система на управление много подобна на тази, действаща в САЩ. Целта на Ердоган е да утвърди властта си пред света с демократичен акт, какъвто е референдумът. Ето защо няма да има груби фалшификации и манипулации на вота. Това е и причината управляващата Партия на справедливостта и развитието да хвърли толкова усилия в агитацията за референдума през изминалите месеци.

Голяма, отворена икономика като турската е критично зависима от чуждите инвестиции, кредити и пазари. Така че Ердоган иска да легитимира властта, която взе след опита за преврат, пред света.

Какво е значението на референдума в Турция за България

Турският пазар е най-големият извън този на Европейския съюз за българския износ. През миналата година сме изнесли за Турция стоки на стойност 3,7 млрд. лв., най-вече рафинирани петролни продукти, рафинирана мед, кабели, стомана, електричество, с общо положително търговско салдо от 520 млн. лв. Но това е само малка част от възможностите на турския пазар.

А перспективите за развитие на икономиката на Турция са огромни. Страната има най-големия дял на младото население в Европа, като над 16% от близо 80-те милиона турски граждани са на възраст под 24 години. Брутният вътрешен продукт на Турция възлиза на 718 млн. долара. Средната заплата е около 550 евро. А минималната е 1777,5 лири (455 евро). Турция има възможностите да бъде локомотив за икономиките на Балканите, подобно на ролята на Германия за Чехия, Полша и Словакия.

Проблемите са политически. Има много наслоени исторически противоречия между България и Турция. А с действията си досега Ердоган показа, че не е склонен да търси компромиси. Точно обратното. Управляващите в Турция опитаха грубо да се намесят в последните парламентарни избори в България на 26 март, открито подкрепяйки партия ДОСТ. В някои свои изказвания Ердоган дори е изявявал териториални претенции спрямо България.

Той изповядва откровено ислямистки идеи и многократно е показвал, че вижда себе си по-скоро като наследник на османските султани. Освен това, след опита за преврат, турският президент въведе безпрецедентен терор в страната. Бяха арестувани десетки хиляди, много от тях оставени в затворите без съд и присъда, бяха национализирани частни фирми и медии. Сега се готви връщане на смъртното наказание. Ето защо затвърждаването на  властта на Ердоган в Турция при евентуален успех на референдума, няма как да е добра новина за региона и България.