С блъсъци между участници в продемократичните протести и демонстранти, подкрепящи Пекин, избухнаха днес в ключов търговски район на Хонконг и се наложи полицията да образува кордон между двете групи, предаде Ройтерс.
Доброволци казаха, че няколко души са били ранени, допълва агенцията.
Същевременно броят на продемократичните демонстранти по улиците рязко намаля, след като ръководството на автономната територия се съгласи да се срещне с техните лидери и да обсъдят исканията за изборни реформи, съобщи Асошиейтед прес.
Разразила се в следобедните часове буря и изтощението от продължилите седмица протести също станаха причина улиците да се изпразнят. В някои райони полицията започна да разчиства барикадите, след като хората се върнаха на работа и на училище след края на двудневните празници.
Засега не е ясно дали намалелите тълпи по улиците означават стихване на протестите – най-голямото предизвикателство за Пекин, откакто той пое контрола върху бившата британска колония – или временно затишие преди уикенда.
Също толкова неясно е какъв компромис ще постигнат протестиращите с главния управител на Хонконг Лян Чунин, чиято оставка поискаха преди това.
Жителите на Хонконг чакаха 17 години, но има още да почакат, за да получат всеобщо избирателно право. За мнозина политическият циклон, наситен с чувство за угнетеност, тревога и безпомощност, кондензира в отчаяние, пише британският вестник „Файненшъл таймс“ в статия, озаглавена „Ако Хонконг бъде накаран да замълчи, това ще навреди на демокрацията“.
Почти без надежда за бързи резултати, десетки хиляди хора окупираха центъра на Хонконг и се присъединиха към безкомпромисния протест срещу Пекин. Нито една от страните не изглежда склонна да отстъпи.
Идеологията на Китай дава предимство на икономическия растеж и силната държава пред демокрацията и човешките права, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Главният администратор на Хонконг вчера отказа да подаде оставка, но предложи да преговаря с лидерите на протестите, минути преди да изтече крайният срок, който демонстрантите му бяха дали да се оттегли от поста си, пише британският в. „Гардиън“.
Все пак обещанието за преки преговори е необичайна отстъпка от страна на властите, отбелязва британският в. „Индипендънт“.
Това е първият признак за някакъв изход от ситуацията в последните дни.
Уличните протести са най-голямото предизвикателство за авторитета на Китай в бившата британска колония, откакто тя бе върната на Китай през 1997 г., пише „Гардиън“.
Американският в. „Уолстрийт джърнъл“ пита защо британският премиер Дейвид Камерън не казва нищо за масовите продемократични протести, а е оставил вицепремиера Ник Клег да се занимава с този въпрос.
Изданието цитира съвместната китайско-британска декларация от 1984 г. с условията за връщане на Хонконг на Китай, част от които е свободата на словото и свобода за провеждане на митинги и протести.
Великобритания е поела ангажимент да наложи спазване на документа, ако Китай не изпълнява задълженията си, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.
Вместо да спори с демонстрантите за цели, които всеки знае, че са неизпълними, правителството, както и протестиращите, е по-добре да се фокусират върху по-наболелия въпрос за запазване на правото на протест.
Най-добрият начин да се постигне това, е главният администратор на Хонконг да включи протестиращите в обществен диалог. Важно е обаче и да се даде възможност протестите да се доразвият и да стихнат от само себе си. Ако на демонстрантите им се обещае, че властите ще оставят протестите да продължат, това ще успокои жителите на Хонконг, че проявите им няма да бъдат потушени със сила.
Много от умерените демонстранти ще се приберат по домовете си и обществената подкрепа за протеста ще спадне, може би до утре вечер, прогнозира „Уолстрийт джърнъл“.
