Д оказателства, събрани от таен софтуер на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ, са се оказали от критична важност, за да бъде убеден президентът Барак Обама да обвини Северна Корея за кибератаката срещу корпорацията „Сони“, пише „Ню Йорк таймс“.
Позовавайки се на американски и чуждестранни източници, вестникът разкрива, че шпионската агенция е успяла да проникне в системите на Пхенян с помощта на Сеул и други съюзници, като преди това е извършила пробив в китайските мрежи, които свързват Северна Корея със света, а до тези мрежи стигнали чрез връзки в Малайзия, предпочитани от севернокорейските хакери.
Разработката прераснала до създаването на агресивен софтуер, който може да проследява отвътре работата на голям брой мрежи и системи, използвани от севернокорейските хакери, които по данни на Сеул наброяват 6000.
Така доказателствата, събрани от този „радар за ранно предупреждение“, са накарали Обама пряко да обвини режима на Ким Чен-ун, че е поръчал атаката срещу „Сони“ и да го заплаши с ответни действия.
Поведението на президента бе необичайно,
подчертава изданието, тъй като досега САЩ никога не са обвинявали директно друго правителство в извършването на кибератака срещу американски мишени.
„Вашингтон пост“ помества и разказа на
единствения западен журналист с постоянно пребиваване в Пхенян –
кореспондента на АП Ерик Талмадж. Според него единственият начин да работиш там е да следваш правилата на местните власти. Отвсякъде и винаги отговорът е „не“ – не може да ходиш там, не може да интервюираш този, не може да получиш тази информация, казва той. Когато и да излезел от хотела или канцеларията си, с него тръгвал агент и това го принуждавало да внимава какво прави. Можел да разговаря с чужденци, но всеки опит за контакт със севернокореец предизвиквал буря.
Наскоро при пътуване с кола в провинцията, каквото рядко бива разрешавано, Талмадж и фотографът на АП били възпирани постоянно от придружителя им да не се отклоняват от предначертания маршрут и да не говорят със случайни лица.
Има и постоянно електронно наблюдение, разказва журналистът пред вестника и изразява убеждението си, че всички негови имейли, телефонни обаждания, сърфирания в интернет, разговори са видени, чути и записани. Той има право да престоява само по 10 дни месечно в Северна Корея, а останалото време прекарва в Токио, където е семейството му.
Тегнещите върху него ограничения се отразяват на характера на кореспонденциите на Талмадж, който иначе рискува да бъде изгонен или вкаран в затвора.
Откакто работи в КНДР той е отразявал изграждането на първия ски курорт в страната, кариерата на популярния момичешки хор „Моранбонг“, усилията на здравните органи да се преброят с вируса ебола. Но въпреки това журналистът понякога успява да повдигне малко завесата над местната душа – през септември той предава, че в Северна Корея джинсите се асоциират тясно с американския начин на живот и да си облечен с тях е равносилно на държавна измяна, въпреки че официална забрана няма, пише „Вашингтон пост“.
