Руският министър-председател Владимир Путин приветства издаването на предназначен за ученици вариант на книгата на Александър Солженицин "Архипелаг ГУЛаг", като заяви, че творбата е важно четиво, съобщи Ройтерс.
Произведението на известния дисидент, описващо страданията в трудовите лагери по времето на Сталин, беше забранено в Съветския съюз след публикуването му на Запад през 1973 г.
Тази книга е много нужна, каза Путин на вдовицата на Солженицин Наталия в изказване, излъчено по държавната телевизия.
Наталия е направила предназначен за ученици съкратен вариант на "Архипелаг ГУЛаг", който е четири пъти по-къс от оригинала.
Според държавни медии той
може да стане задължителен за изучаване от 16-17-годишните ученици
Без да знаем какво е изложено тук, няма да имаме пълно разбиране за нашата страна и ще изпитваме трудност, когато мислим за бъдещето, заяви Путин.
Наталия каза, че са приготвени първоначално 10 хил. екземпляра за училища и библиотеки.
Руски правозащитници са разтревожени от това, което те смятат за опит на някои служители, особено докато Путин беше президент между 2000 и 2008 г., да омаловажат зверствата по времето на Сталин, като наблягат на неговите постижения.
Миналата година активисти и западни дипломати осъдиха написан с помощта на историк от управляващата партия "Единна Русия" нов учебник, който споменава репресиите по времето на Сталин, но описва съветския диктатор като добър управник, отбеляза Ройтерс.
Александър Солженицин предизвика сензация в целия свят с книгата "Архипелаг ГУЛаг" -
художествено-историческо изследване на съветските наказателни лагери и затвори
в периода 1918-1956 г.
Ръкописът беше тайно изнесен от СССР и издаден през 1973 г. в Западна Европа и в САЩ.
Заради дисидентската си дейност и "Архипелаг ГУЛаг", която в СССР се разпространяваше нелегално, през 1974 г. писателят беше изгонен от СССР, живя дълго време на Запад, в Западна Германия, Швейцария и в американския щат Върмонт и чак през 1994 г. се завърна в родината си.
Световна известност му носи повестта "Един ден на Иван Денисович", публикувана по време на "Хрушчовото размразяване" през 1962 г. Тогава тази книга е преведена и излиза и на български език.
Успява да публикува още четири разказа преди в Москва да бъде издадена строга
забрана върху печатане на произведенията му и дори споменаване на името му
Няколко негови разказа излизат в Западна Европа.
През 1969 г. е предложен за Нобелова награда. Не я получава, но това става причина да бъде изключен от Съюза на писателите. Средствата за масова информация в СССР повеждат яростна кампания за очерняне на писателя, обявен за "предател на Отечеството".
През 1970 г. отново е предложен
и този път получава Нобеловата награда за литература
Формулировката е - "за нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература".
Четири години по-късно е арестуван, отнето му е съветското гражданство и е изгонен от СССР.
През 1990 и 2007 г. някогашният дисидент и изгнаник бе удостоен за творчеството си с висшето руско правителствено отличие - Държавната награда на Руската федерация.
Александър Солженицин почина на 3 август 2008 г. на 89-годишна възраст в Москва.
