"Амнести": Силните държави мислят, че са над закона

В годишния си доклад за състоянието на човешките права по света "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org) призова САЩ, Китай и Русия да признаят Международния наказателен съд (МНС) в името на принципа, че никой не е над закона, предадоха световните агенции.

Правозащитната организация също така призовава Тайланд да позволи на международни наблюдатели да разследват обстоятелствата около кръвопролитната репресия над протестното движение на "червеноризците" по-рано този месец.

Искаме да се уверим, че никой не е над закона, заяви и.д. генерален секретар на Амнести Клаудио Кордоне на пресконференция в централата на организацията в Лондон.

Докладът ни показва, че

някои силни държави смятат, че са над законите,

защитават съюзниците си и приемат раздаването на правосъдие само когато им е угодно, добави Кордоне.

Седем страни от Г-20 - САЩ, Китай, Индия, Индонезия, Русия, Саудитска Арабия и Турция - продължават да не признават правомощията на МНС - първата постоянна международна съдебна инстанция, която преследва извършители на престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид.

Клаудио Кордоне все пак отбеляза, че противопоставянето на САЩ на МНС изглежда отслабва при управлението на президента Барак Обама и е възможно в даден момент САЩ да признаят МНС.

"Амнести" определя в годишния си доклад издадената миналата година от МНС международна заповед за задържане на суданския президент Омар Башир за престъпления срещу човечеството и военни престъпления като "повратно събитие, което показва, че дори действащите държавни глави не са над закона".

В частта си за България

докладът критикува страната ни за дискриминация на ромите в областта на образованието, жилищното настаняване и здравеопазването.

Друга слабост е продължителното задържане в предварителния арест, докато започването на наказателния процес се бави, както и унизителното отношение и изтезаването на арестанти.

Сред проблемните за България пунктове е и медицинската помощ, която се оказва на хората с душевни заболявания.

Бавната процедура по даване на убежище, както и правата на сексуалните малцинства също са намерили място в доклада.

В световен мащаб

правозащитната организация документира случаи на изтезание и други видове малтретиране в най-малко 111 страни, несправедливи съдебни процеси в най-малко 55 страни, ограничения на свободата на словото в най-малко 96 страни и политически затворници в най-малко 48 страни.

Отбелязват се "системни прояви на управленска нетолерантност към критиката" в Саудитска Арабия, Сирия и Тунис, както и "растяща репресия" в Иран.

В Азия китайското правителство е увеличило натиска над "предизвикателства към авторитета му" чрез задържане и тормоз над правозащитни активисти.

В Мианмар и Северна Корея пък хиляди души са избягали заради репресии и икономически трудности.

Пространството на независимите гласове и

гражданското общество се е свило в части от Европа и Централна Азия

и има несправедливи ограничения на свободата на словото в Русия, Турция, Туркменистан, Азербайджан, Беларус и Узбекистан.

В международните конфликти се проявява "грубо незачитане на цивилните", се отбелязва в доклада.

При конфликта в ивицата Газа и южен Израел израелските сили и палестинските въоръжени групировки незаконно са убили и ранили цивилни, а в Афганистан и Пакистан хиляди цивилни са пострадали при ескалиращото насилие от страна на талибаните, отбелязва "Амнести интернешънъл".

Организацията

критикува ЕС заради човешките права,

а като пример посочи търпимостта на страните от блока към програмата на американското ЦРУ за тайно задържане на заподозрени терористи и тайните полети със затворници.

Няколко европейски страни многократно са нарушавали разпоредби на Европейския съд за правата на човека, отнасящи се до връщането на лица, заподозрени в тероризъм, в родните им страни, когато това ги излага на риск от мъчения, подчертава "Амнести".

По отношение на външната политика на Европейския съюз организацията обръща внимание на редица "очевидни пропуски в поемането на отговорност".

"Амнести" посочва "слабата и непоследователна реакция" на доклада на ООН, който уличава Израел във военни престъпления, извършени по време на офанзивата в ивицата Газа миналата зима, както и европейския отговор на подобни обвинения срещу правителствените сили в Шри Ланка.