В годишния си доклад за състоянието на човешките права по света "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org) призова САЩ, Китай и Русия да признаят Международния наказателен съд (МНС) в името на принципа, че никой не е над закона, предадоха световните агенции.
Правозащитната организация също така призовава Тайланд да позволи на международни наблюдатели да разследват обстоятелствата около кръвопролитната репресия над протестното движение на "червеноризците" по-рано този месец.
Искаме да се уверим, че никой не е над закона, заяви и.д. генерален секретар на Амнести Клаудио Кордоне на пресконференция в централата на организацията в Лондон.Докладът ни показва, че
някои силни държави смятат, че са над законите,
защитават съюзниците си и приемат раздаването на правосъдие само когато им е угодно, добави Кордоне.
Седем страни от Г-20 - САЩ, Китай, Индия, Индонезия, Русия, Саудитска Арабия и Турция - продължават да не признават правомощията на МНС - първата постоянна международна съдебна инстанция, която преследва извършители на престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид.
Клаудио Кордоне все пак отбеляза, че противопоставянето на САЩ на МНС изглежда отслабва при управлението на президента Барак Обама и е възможно в даден момент САЩ да признаят МНС.
"Амнести" определя в годишния си доклад издадената миналата година от МНС международна заповед за задържане на суданския президент Омар Башир за престъпления срещу човечеството и военни престъпления като "повратно събитие, което показва, че дори действащите държавни глави не са над закона".
В частта си за България
докладът критикува страната ни за дискриминация на ромите в областта на образованието, жилищното настаняване и здравеопазването.
Друга слабост е продължителното задържане в предварителния арест, докато започването на наказателния процес се бави, както и унизителното отношение и изтезаването на арестанти.Сред проблемните за България пунктове е и медицинската помощ, която се оказва на хората с душевни заболявания.
Бавната процедура по даване на убежище, както и правата на сексуалните малцинства също са намерили място в доклада.
В световен мащаб
правозащитната организация документира случаи на изтезание и други видове малтретиране в най-малко 111 страни, несправедливи съдебни процеси в най-малко 55 страни, ограничения на свободата на словото в най-малко 96 страни и политически затворници в най-малко 48 страни.
Отбелязват се "системни прояви на управленска нетолерантност към критиката" в Саудитска Арабия, Сирия и Тунис, както и "растяща репресия" в Иран.
В Азия китайското правителство е увеличило натиска над "предизвикателства към авторитета му" чрез задържане и тормоз над правозащитни активисти.
В Мианмар и Северна Корея пък хиляди души са избягали заради репресии и икономически трудности.Пространството на независимите гласове и
гражданското общество се е свило в части от Европа и Централна Азия
и има несправедливи ограничения на свободата на словото в Русия, Турция, Туркменистан, Азербайджан, Беларус и Узбекистан.
В международните конфликти се проявява "грубо незачитане на цивилните", се отбелязва в доклада.
При конфликта в ивицата Газа и южен Израел израелските сили и палестинските въоръжени групировки незаконно са убили и ранили цивилни, а в Афганистан и Пакистан хиляди цивилни са пострадали при ескалиращото насилие от страна на талибаните, отбелязва "Амнести интернешънъл".
Организацията
критикува ЕС заради човешките права,
а като пример посочи търпимостта на страните от блока към програмата на американското ЦРУ за тайно задържане на заподозрени терористи и тайните полети със затворници.
Няколко европейски страни многократно са нарушавали разпоредби на Европейския съд за правата на човека, отнасящи се до връщането на лица, заподозрени в тероризъм, в родните им страни, когато това ги излага на риск от мъчения, подчертава "Амнести".
По отношение на външната политика на Европейския съюз организацията обръща внимание на редица "очевидни пропуски в поемането на отговорност".
"Амнести" посочва "слабата и непоследователна реакция" на доклада на ООН, който уличава Израел във военни престъпления, извършени по време на офанзивата в ивицата Газа миналата зима, както и европейския отговор на подобни обвинения срещу правителствените сили в Шри Ланка.
