Сюзан Райс - провокатор в Западното крило на Белия дом

Представете си, че Сюзан Райс е настъпателната сестра на президента. Там, където той е хладнокръвен и почтителен, тя е буйна и понякога доста чепата. Там, където той избягва откритото противопоставяне, тя често изпитва наслада от него. Те имат различни стилове, но не си правете погрешен извод: това, което Райс изказва на висок глас, често е онова, което Обама си мисли насаме.

С назначаването на Райс за съветник по националната сигурност на мястото на Том Донилън Обама разменя надеждна сива лимузина за по-лъскава, но по-темпераментна спортна кола. Той

заменя дискретен политически човек на сделките с открит провокатор.

 На мястото на човек, който не обича да поема рискове и като цяло успява да ги избягва, той поставя един от по-авантюристично настроените членове на правителството.

А после идва Бенгази: Обама разменя човек, който като цяло избягваше неделните дискусионни предавания, с някой, който едва не срина кариерата си, като представи прословутите опорни точки (за които тя иначе нямаше никаква вина). Стига толкова за Бенгази.

Издигането на Райс би трябвало да е от полза за правителството на Обама, което се мъчи да изгради своя стил през втория мандат. Тя ще даде на Белия дом силен нов фокус към външната политика. Хората може не винаги да са съгласни с нея, но ще знаят какво й е мнението. А вероятно тя ще подтикне самия Обама към по-целенасочено обмисляне на американската политика, особено към Сирия.

Но номинирането на Райс крие някои

очевидни рискове:

тя не е тих вътрешен играч от типа на Брент Скаукрофт - модел на подражание за Донилън като съветник по националната сигурност. Нейният стил по-скоро е близък до този на екстровертни интелектуалци като Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър, които използваха медиите и други канали, за да оформят събитията.

Ще бъде интересно да се види как Райс ще си поделя външнополитическата сцена с държавния секретар Джон Кери.

Служители на Белия дом казват, че Кери ще контролира дипломатическата сфера и че не би трябвало да има голямо припокриване. Но това събиране на амбициозни политически дейци навява спомени за минали вражди между Кисинджър и държавния секретар Уилям Роджърс или между Бжежински и държавния секретар Сайръс Ванс.

Личните отношения на Обама с Райс ще й позволят да говори с

особен авторитет,

когато си има работа с чуждестранни лидери. Но това би могло да подкопае позициите на Кери, който иначе започна силно като държавен секретар. Белият дом не предвижда Райс да изпълнява ролята на таен пратеник в стил Кисинджър. Но все пак чуждестранни лидери може да се опитат да я използват като неофициален канал.

Райс трудно ще може да достигне успеха на Донилън в процедурното ръководство. Критици твърдят, че той е бил извънредно организиран и със силно чувство за йерархичност, но управлява плавен междуведомствен процес: документите се доставят навреме в Овалния кабинет; решенията се вземат и изпълняват (или замазват, когато президентът пожелае това). Донилън има твърдо и понякога властно присъствие и е известен като педант. Но свършва работата по начин, който служителите в кабинета като цяло намират за справедлив. На Райс няма да й е лесно да повтори това.

"Том не получава достатъчно признание за процедурното ръководство. Той се справяше майсторски с това", казва бившата зам.-министърка на отбраната Мишел Флорной, която понякога имаше остри спорове с Донилън.

Най-голямото предизвикателство

 на Райс е да помогне на Обама да разгърне по-стратегическо мислене за външната политика. Донилън се захвана с големия въпрос за преориентирането на дипломатическата и военната сила на САЩ към Азия, чийто връх е предстоящата среща между Обама и китайския президент Си Дзинпин през уикенда. Но като се остави настрана фокусирането върху Азия, изработването на политиката по времето на Донилън понякога изглеждаше по-скоро като реакция и се движеше от събитията - по-близо бе до управление на кризи, отколкото до системна стратегия. Обама каза в сряда, че Донилън е съчетавал стратегическия с тактическия подход, но светът виждаше повече втория.

Обама има някои прозорливи идеи за ролята на САЩ в един променящ се свят. Излагал ги е в речи, подготвяни от зам.-съветника по националната сигурност Бен Роудс, но често не им дава продължение. Това е първото нещо, което журналистите често чуват от чуждестранни лидери: Каква е позицията на вашия президент по големите въпроси? Защо не чуваме повече неща от него? Вероятно Райс може да помогне на Белия дом да изпрати по-ясно политическо послание към свят, който блуждае без дейното и ангажирано водачество на САЩ.

Райс има силата на "звезда".

Тя е умна, забавна, непочтителна и пламенна. Но тя може да бъде и най-големия враг на самата себе си - като използва остри думи или лакти тогава, когато по-мекият подход би бил по-ефикасен. В това отношение тя и Обама се допълват добре: хладнокръвният и предпазлив ръководител на изпълнителната власт може да има полза от съветник по националната сигурност с по-горещ темперамент и обратно.