НАТО близо до сделка за ПРО в Европа

САЩ и техните съюзници от НАТО са близо до споразумение за изграждане на противоракетен щит в Европа - проект, който би поставил нова цел пред военния алианс, като същевременно подложи на изпитание кампанията на президента Барак Обама за подобряване на отношенията с Русия.

Служители казват, че сделката вероятно ще бъде потвърдена на двудневна среща на високо равнище на НАТО, която започва в петък в Лисабон, като част от това, което алиансът нарича своя нова "стратегическа концепция" - първият основен преглед на главната му мисия от 1999 г.

На срещата ще присъстват Обама и лидерите на останалите 27 страни членки на НАТО. Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към отделно заседание НАТО-Русия в събота.

Сделката беше изложена в основни линии пред Асошиейтед прес от американски служители, съгласили се да говорят за вътрешни обсъждания между съюзниците, при условие че не се разкриват имената им.

Договореността предвижда планираната вече за Европа ограничена система от американски ракети прехващачи и радари да бъде свързана с по-голяма по обхват европейска противоракетна отбрана.

Това би създало широка система, която да защитава всяка страна от НАТО срещу нападение с ракети със среден обсег.

Говорителят на българското външно министерство Весела Чернева каза на пресконференция в сряда, че позицията на българското правителство е непроменена и ще остане такава и до срещата в Лисабон - от голяма важност за България е ПРО, ако стане част от натовската стратегическа концепция, да покрива и територията на България.

България ще настоява системата за ПРО да стане част от стратегическата концепция на НАТО и да бъде част от натовската отбранителна система - това, което ние правим в продължение на много месеци, посочи Чернева.

НАТО планира да покани Русия да се включи в изграждането на противоракетния щит - Москва обаче няма да получи съвместен контрол. Този жест би белязал историческо събитие за алианса, създаден след Втората световна война, за да отбранява Западна Европа от заплаха от агресия на съветски войски.

Правителството на Буш първо предложи да бъдат разположени 10 ракети прехващачи в Полша и модерен радар в Чехия, като заяви, че целта на системата е да противодейства на бъдещи ракетни заплахи от Иран.

Това вбеси Русия, която каза, че ракетите са заплаха за възпиращата роля на ядрения й арсенал. В един момент Москва предупреди, че ще разположи ракети близо до Полша, ако работата по плана продължи.

Правителството на Обама отмени първоначалния план през септември 2009 г., като вместо това предложи преработен вариант за противоракетен щит, който да започне с базирани на кораби прехващачи и радари, след което в Румъния до 2015 г. и в Полша до 2018 г. да бъдат разположени по-модерни прехващачи, базирани на сушата.

Това трябва да бъде главният принос на САЩ за европейската система за противоракетна отбрана на НАТО.

САЩ искат Турция да приеме на своя територия част от радарната система и да одобри предложението за покриваща Европа отбранителна мрежа. Турция се колебае, като казва, че не иска системата да посочва като заплаха нейния съсед Иран.

Американски служители, запознати с преговорите преди срещата на високо равнище, изразиха оптимизъм, че останалите пречки за предлагания европейски противоракетен щит могат да бъдат преодолени.

Според тях изглежда Русия сериозно обмисля плана на НАТО, а тревогите на Турция могат умело да бъдат успокоени.

Изглежда, че руснаците водят игра и че по някакъв начин са отворени за тази идея, каза специалистът по въпросите на европейската сигурност от корпорация РАНД Ф. Стивън Лараби.

Според Лараби обаче НАТО все още трябва да убеди Москва, че планираната система няма да подкопае значението на руския ядрен арсенал.

Мисля, че те още не са напълно убедени в това, заяви той.

Други експерти се съгласиха, че притесненията на Турция от изтъкването на Иран като заплаха вероятно могат да бъдат успокоени, без да се застрашава планът. Бих се изненадал, ако това се окаже пречка за сделката, каза специалистът по Русия в института Брукингс Стивън Пайфър.

Очаква се също така лидерите на НАТО да приемат широка стратегия за прехвърляне на отговорността за сигурността в Афганистан от предвожданите от САЩ сили на НАТО там към афганистанците, което да започне през първата половина на следващата година и да завърши през 2014 г.

Очаква се афганистанският президент Хамид Карзай да присъства на някое заседание на НАТО.

На заседанието НАТО-Русия в събота ще бъде обсъдено засилването на ролята на Русия в конфликта в Афганистан. С приемането на нова стратегическа концепция НАТО се опитва да се приспособи, така че да се справя със заплахите за сигурността през 21 век. Бившият германски посланик в САЩ Волфганг Ишингер заяви на неотдавнашна конференция, че в Европа "има по-малко страх от чужда намеса или агресия, отколкото когато и да било в историята на северноатлантическия алианс".