Прочетете дребния шрифт. Това би бил добър съвет както за приятели, така и за врагове, когато Америка обяви през септември миналата година, че ще изостави плановете си за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, в полза на нова система, която първоначално ще се разполага на кораби.
Някои сметнаха това за измама. Русия беше успокоявана като част от "презареждането" на отношенията с Кремъл, започнато от президента Барак Обама, а бившите комунистически страни бяха наказвани за подкрепата си на администрацията на Буш.
Пет месеца по-късно, този преглед на събитията изглежда погрешен, пише "Икономист" (Economist.com).
Новата система, както казаха представители на администрацията на Обама навремето, ще бъде по-гъвкава и ще има наземен компонент към 2015 г.
Полша евентуално ще приеме една база. А по-рано този месец Румъния, след най-кратките възможни преговори, обяви, че ще бъде мястото, където се разполагат прихващачите.
Американските представители се опитват да открият утешителна награда за България, подгласничката, която казва, че също би искала база.
Това обезпокои Русия. Нейният външен министър Сергей Лавров каза, че Кремъл се е оплакал на Америка за румънската "изненада", последвана от българската.
Всъщност самата Америка изглежда беше хваната неподготвена от ентусиазма на съюзниците си. Тя очакваше продължителни преговори от типа, който води с Полша.
Това щеше да даде шанс да се успокоят руските чувства по време, когато САЩ търсят помощта на Русия, за да наложат санкции срещу Иран.
По подобие на по-ранните руски заплахи (вече отменени) за разполагане на ядрени ракети в Калининград, подкрепяната от Русия сепаратистка територия в Молдова предложи да приеме руски ракети "Искандер" в отговор на планираната база в Румъния.
Това може да се дължи повече на опит да се извади от равновесие новото про-западно, про-румънско правителство в Молдова, отколкото на опит да се спечелят симпатиите на Русия, която отклони предложението.
Ако американската технология се развива според очакванията, към 2018 г новият щит би покривал почти всички европейски съюзници от НАТО срещу иранско нападение - само малка част от Турция би останала непокрита.
Това е голяма промяна спрямо предишната схема, която имаше за цел предимно да защити САЩ от междуконтинентална заплаха, като оставяше части от Европа незащитени.
Новата система представлява още по-малка заплаха за руския ядрен арсенал (според американците, нито една от двете никога не е била такава заплаха).
Прихващачите SM-3, планирани в момента, имат по-малък обхват и летят по-бавно от ракетите, предложени от администрацията на Буш. Още повече че голяма част от системата - радарите за проследяване и базираните в Румения прихващачи - ще бъдат разположени на юг, без да могат да попречат на руски ракети, насочващи се към САЩ през Арктика.
Основната причина за възраженията на Кремъл е политическа.
Въпреки Русия неохотно да призна, че бившите комунистически страни могат да се присъединят към НАТО, тя смята създаването на бази на САЩ в тях като нарушение на обещанието, дадено, когато СССР се съгласи с обединението на Германия (американските представители настояват, че не е давано никакво подобно обещание).
Независимо от това, Америка прави други уговорки в областта на сигурността.
Тя разполага зенитни ракети "Пейтриът" в Полша. По-важното е, че това подтикна НАТО да се споразумее за създаването на военни планове за защита на балтийските страни. Ученията ще се проведат по-късно тази година.
Руското ръмжене може да е довело до резултати - но вероятно не тези, които искаше Москва.
