И България възмутена от Ахмадинеджад

Делегациите на САЩ и всички страни от Европейския съюз, включително България, напуснаха залата на Общото събрание на ООН в знак на протест срещу думи на иранския президент, предадоха Франс прес и АП.

В словото си пред Общото събрание Махмуд Ахмадинеджад заяви, че атентатите от 11 септември 2001 г. са плод на

американска конспирация с цел спасяването на Израел

и за да оправдаят нахлуването в Афганистан и войната срещу тероризма.

Президентът на Иран обаче не обясни логиката на своето твърдение, което бе направено в контекста на неговите нападки срещу САЩ заради войните в Ирак и Афганистан.

Той посочи, че предимно представители на американската администрация вярват, че атаките срещу Световния търговски център и Пентагона са дело на терористи.

По думите му има друга теория, според която "някои сегменти от правителството на САЩ са дирижирали нападенията, за да се извърши поврат в отслабването на американска икономика и на влиянието в Близкия изток с цел да бъде спасен ционисткият режим".

Мнозинството от американския народ, както и повечето страни и политици в света, се съгласяват с този възглед, заяви иранският президент пред 192-членното Общо събрание.

Махмуд Ахмадинеджад каза още, че заплахите от страна на религиозни групи в САЩ за изгаряне на екземпляри от Корана са "зло". По време на речта си той държеше в ръце Корана, заявявайки, че "истината не може да бъде изгорена".

Предположението на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад че американското правителство е участвало в организирането на нападението от 11 септември е

"скандално и неприемливо", обявиха от ЕС. 

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън заяви, че твърденията на иранския президент са възмутителни и неприемливи.

"Именно поради тази причина всички представители на 27-те страни членки на ЕС напуснаха залата", подчерта тя, след като Европа се присъедини към демонстративното напускане на залата от страна на мисията на САЩ.

Думите на Ахмадинеджад са една от

активно коментираните теми в днешния британски и американски печат.

Това е първият случай, в който иранският президент използва трибуната в ООН, за да изрази подкрепа за конспиративните теории за 11 септември, коментира "Дейли телеграф".

В рубриката "Лийд" на вестник "Ню Йорк таймс" Робърт Маккий коментира частта от изказването на Ахмадинеджад, която се отнася за популярността на конспиративните теории за 11 септември по света. Той оспорва думите на иранския президент, като се аргументира с, по думите му, най-изчерпателното проучване на общественото мнение по въпроса, извършено през 2008 г. от "Уърлд пъблик ъпиниън" - съвместен проект на агенции за социологически изследвания по света, организиран по програма към Университета в Мериленд. На въпроса "Кой според вас стои зад атентатите от 11 септември" са зададени пет възможни отговора: "Ал Кайда", "правителството на САЩ", "Израел", "друг" и "не знам".

Само в девет от общо 17 страни мнозинството от анкетираните са отговорили, че атентатите са дело на "Ал Кайда". В нито една от държавите обаче тезата, че американците сами са взривили кулите близнаци, не получава мнозинството от гласовете, отбелязва Маккий в "Ню Йорк таймс". Тази теория се радва на най-висока популярност в Турция и Мексико - съответно 36 и 30%.

Маккий посочва и друга анкета, извършена в САЩ миналата година. В нея на въпроса: "Смятате ли, че президентът Буш умишлено е позволил нападенията от 11 септември да се случат, защото е искал Съединените щати да започнат война в Близкия изток?", утвърдително са отговорили едва 14% от американците.

Речта на Ахмадинеджад пред Общото събрание, в характерния му предизвикващ противоречия стил,

вгорчи оптимистичната атмосфера, която беше почнала да се заформя

около появилите се напоследък признаци на готовност на Иран да поднови дипломатическите усилия за разрешаването на ядрения спор с международната общност, коментира "Файненшъл таймс".

В изказването си Ахмадинеджад не спомена нищо за подновяване на преговорите, въпреки че разкритикува като несправедлива системата, която позволява на някои страни да увеличат ядрения си арсенал, докато на други се отказва правото да развиват ядрена енергетика за мирни цели, отбелязва "Файненшъл таймс".

В отделна редакционна статия вестникът отбелязва, че поне допреди изказването на Ахмадинеджад, Иран е

давал признаци на готовност за подновяване на диалога

за ядрената му програма, като това вероятно се дължи на факта, че ефектът от новите санкции, които ООН и САЩ наложиха на ислямската република през лятото, започва да се усеща.

Налице са също признаци на сплотяване в международната общност по отношение на политиката към Иран, коментира "Файненшъл таймс". Русия се отказа от продажбата на високотехнологична система за противоракетна отбрана на Техеран, а съседите на Иран в района на Персийския залив трескаво попълват арсеналите си, харчейки над 120 млрд. долара за американски оръжия.

Последният кръг от преговорите се провали, защото Иран отказа да приеме, че трябва да легитимира ядрената си програма. За да има смисъл от нови преговори, това трябва да бъде поставено като предварително условие, коментира "Файненшъл таймс". Иран трябва също така да спре обогатяването на уран до 20%, което започна след провала на последните преговори, отбелязва вестникът.