П олицията в Кабул уби трима въоръжени мъже, които нападнаха банков клон, предаде Франс прес.
Убихме трима от нападателите в банката, които са талибани, каза пред АФП шефът на криминалната полиция в Кабул Сайед Сайедзада.
Силите на реда претърсват сградата, която се намира на около 1,5 км от центъра на столицата. Банката е на партера, а горните етажи са необитавани.
Ден преди утрешните президентски и местни избори
напрежението в Афганистан се засилва
Министерството на външните работи отправи призив към медиите да не отразяват проявите на насилие в деня на изборите, което предизвика обвинения в опит за цензура и ограничаване на свободата на словото, отбелязват световните агенции.
Утрешния вот може да е съпроводен от корупция и насилие, но той предлага на страната изход от проблемите й, пише британският в. "Дейли телеграф" в статия със заглавие "Президентски избори, които могат да спасят Афганистан".
Всички британски всекидневници съобщават подробности за вчерашния самоубийствен атентат срещу конвой на НАТО, при който загинаха над 10 души, както и за другите акции на талибаните, които се опитват да възпрепятстват изборите и да сплашат избирателите.
"Индипендънт" акцентира върху разпореждането на Карзай медиите да не разпространяват информация за актове на насилие в деня на изборите.
Взехме това решение с оглед на националните интереси на Афганистан, за да насърчим хората да се мобилизират и да идат да гласуват, казва президентския говорител Сиамак Херави, цитиран от вестника.
Въпреки усилията на британските сили да отблъснат талибаните, в провинция Хелманд ще бъдат отворени само половината от избирателните секции.
Много от отворените пък ще останат недостъпни за наблюдателите на изборите заради липсата на гаранции за сигурността, а това
ще увеличи възможностите за изборни измами
и ще навреди на достоверността на резултатите в една от най-важните афганистански провинции, посочва в. "Таймс".
На фона на купуването на гласове, с покровителство и племенни интереси, характеризиращи афганистанската предизборна кампания все пак се заражда надежда за истински избор, отбелязва в. "Гардиън".
Онези които познават Афганистан, смятат, че из цялата страна, а не само в Кабул, съществува зараждаща се средна класа от млади, модерно мислещи, ентусиазирани и работливи хора, готови да прекрачат етническите бариери, които биха спъвали политическия живот дори да нямаше талибани.
Надеждите им обаче едва ли ще се сбъднат на сегашните избори, въпреки че сред кандидатите има мислещи хора, които предлагат разумни решения на проблемите в страната.Тяхното виждане за обновен, управляван от технократи и стратегически организиран Афганистан е на хиляди мили разстояние от настоящата прашна действителност, коментира вестникът.
Заплахите на талибаните да режат уши, носове и изцапаните с мастило пръсти
на онези, които участват в изборите, всъщност имат и полезна страна - ясно показват срещу кого и за какво се борим, пише в. "Вашингтон пост".
Тук не става дума просто за демокрация, за джеферсонова идилия в сърцето на Централна Азия, а за афганистанско правителство, признато за легитимно от мнозинството афганистанци и способно да предотврати повторното превръщане на страната в убежище за терористични тренировъчни лагери.
Целта на талибаните не е да спрат изборите като цяло или да затворят всички избирателни секции, а да създадат внушението, че изборите са нелегитимни, така че съмненията в правото на президента да управлява да го съпътстват през целия му мандат, допълва тя.
В момента, когато нашите западни демокрации се изтягат лениво на лятното слънце, в Афганистан се води стратегическата за световното равновесие борба - утрешните президентски избори, посочва френският в. "Монд".
Дали президент ще бъде настоящият държавен глава Хамид Карзай или друг не е от особено значение.
На везните сега е поставена жизнеспособността на процеса по умиротворяване
на Афганистан, започнат от международната общност след падането на талибанския режим в края на 2001 г.
Категорично трябва да кажем, че този процес е в опасност, при това от две страни.
Първата заплаха отново са талибаните, които отприщиха нова вълна на насилие в опит да обезкуражат афганистанците да упражнят демократичното си право и така да саботират участие в изборите и легитимността на изборите.
Втората и по-съществена обаче е умората, обзела общественото мнение на Запад по отношение на човешката и финансовата цена на ангажимента на НАТО в тази трудноразбираема страна.
Нито една демокрация не може да пренебрегне настроенията на своята общественост. След дебатите върху войната е време да започнат истинските дебати за мира - без лицемерие и лъжи, заключава "Монд".
Афганистан се намира в сърцето на Централна Азия. На север той граничи с три мюсюлмански бивши съветски републики (Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан), с Иран на запад, с Пакистан на изток и юг, и с Китай на изток. Територията му с площ от 652 225 кв. км е предимно безводна, като планините заемат 85 процента от нея.
Населението на страната е между 26 и 32 млн. души.
Афганистан е петата по бедност държава в света -
42% от населението му живее с по-малко от 14 долара на месец. Афганистан е трети в света по равнище на детската смъртност след Сиера Леоне и Ангола, и втори след Сиера Леоне по смъртност на родилките.
Едва 23% от възрастното население са грамотни. На училище ходят половината от афганистанските деца, но само 35% от учениците са момичета. Средната продължителност на живота е 43 години.
Официалните езици в Афганистан са дари (персийски) и пущунски, но се говорят още трийсетина малцинствени езика, сред които узбекски.
Основната религия в страната е ислямът, като 80% от населението се състои от сунити, а останалите 20% са шиити.
Пущунската династия Дурани управлява страната от 1747 до 1973 г., когато е свален последният крал Мохамад Захир Шах. С държавен преврат през 1978 г. на власт идват комунистите.
Съветската армия превзема страната през декември 1979 г., но е изправена пред ожесточената съпротива на муджахидините и през февруари 1989 г. се изтегля.
Наложеният от Москва през 1986 г. президент Наджибула е свален през април 1992 г. Започва кръвопролитна гражданска война.
През септември 1996 г. талибаните - обучени главно в Пакистан фундаменталисти - завземат Кабул, налагайки своето крайно строго тълкувание на шериата.
В края на 2001 г. талибаните са свалени от международна коалиция
под американско командване, след като отказват да предадат водачите на "Ал Кайда", отговорни за атентатите в САЩ от 11 септември същата година.
На конференцията в Бон под егидата на ООН през декември 2001 г. афганистанските фракции избират временно правителство начело с Хамид Карзай.
По силата на конституцията от 2004 г. Афганистан е президентска република, а Хамид Карзай е първият демократично избран през октомври 2004 г. президент на страната.
Карзай заяви, че ако бъде преизбран, за пет години ще удвои числеността на афганистанската армия и полиция, съответно на 260 000 и 160 000 души.
Над 100 000 чуждестранни военни, в основната си част американци, са разположени в страната, за да се борят с ислямистките екстремисти.
В Афганистан се произвежда 93% от опиума в света. Износната му стойност за 2008 г. се оценява на 3,4 млрд. долара, част от които финансират талибаните.
