- Украинското военно разузнаване посочи 35 компании, свързани с производството на руските балистични ракети „Искандер-М“, и призова те и доставчиците им да станат приоритет на международните санкции.
- Ракетите остават силно зависими от чуждестранни технологии: от 140 идентифицирани компонента само около една четвърт са руски, а най-голям дял имат американски производители. Особено критична е системата за насочване, в която само 5 от 43 компонента са произведени в Русия.
- HUR твърди, че Русия вече е използвала модернизирана ракета 9М723-2 („Искандер-1000“) срещу Киев, с заявен обсег до 550 км. Паралелно Украйна се опитва да унищожава руските пускови установки, преди да бъдат използвани.
Ukraiński wywiad publikuje szczegółowe informacje o Iskander-M i Su-35Shttps://t.co/0iKGJMzZ5A @DI_Ukraine
— MILMAG (@_MILMAG) August 28, 2026
Украинското военно разузнаване разкри имената на 35 компании, свързани с производството на руските балистични ракети „Искандер-М“, в опит да осветли веригите за доставки, които поддържат програмата на Москва за производство на балистични оръжия.
На 27 август украинското военно разузнаване (HUR) съобщи, че през последните месеци Русия все по-често разчита на балистични оръжия като ключов компонент от своите въздушни атаки. HUR отбеляза, че подобни удари често се извършват през нощта, а балистичните ракети могат да достигнат Киев само за няколко минути след изстрелването.
„За да бъдат осуетени плановете на агресора, е важно да се обединят усилията, насочени към ограничаване на руската програма за разработване, производство и модернизиране на балистични оръжия“, заяви HUR.
Агенцията разкри и подробности за модернизирана версия на ракетата с обозначение 9М723-2, известна още като „Искандер-1000“. Според HUR руските сили за първи път са използвали обновената ракета по време на една от комбинираните атаки срещу Киев това лято.
Украйна: Руските ракети често съдържат компоненти от западни държави
9М723-2 е част от ракетен комплекс, известен като „Бора-М“. По данни на украинското разузнаване увеличеният двигател и съответно по-голямата пускова установка позволяват на ракетата да поразява цели на разстояние до 550 километра, в сравнение с обсега от 390 километра на 9М723-1.
Въпреки усилията на Русия да замени вносните технологии с произведени в страната алтернативи, HUR заяви, че ракетата 9М723 продължава да разчита до голяма степен на компоненти, произведени в чужбина.
От 140-те компонента, идентифицирани и публикувани от украинското разузнаване, само около една четвърт са произведени от руски компании. Най-големият чуждестранен принос идва от Съединените щати, 63 компонента. По осем компонента са произведени от компании в Швейцария и Беларус, по четири, в Германия и Тайван, а три са от Китай.
Зависимостта от чуждестранни компоненти е особено силно изразена в системата за насочване на ракетата. Според HUR само пет от 43-те компонента, открити в устройство, отговарящо за обработката на полетната информация, получавана от лазерния жироскоп на ракетата, са произведени в Русия.
Руската армия има огромен проблем
„Най-критичните компоненти, микропроцесори, FPGA, памет, цифрово-аналогови и аналогово-цифрови преобразуватели, са произведени от американски и тайвански компании: DM&P Electronics, Xilinx (част от AMD), Atmel (част от Microchip Technology), Winbond Electronics, Micron Technology и Analog Devices“, заяви HUR.
Украинското разузнаване призова компаниите, организациите и обектите, свързани с мрежата за производство на руските балистични ракети, да се превърнат в основен приоритет за международните санкции.
Паралелно с усилията за прекъсване на веригата за доставки на руските ракети, Украйна се стреми и да унищожава пусковите установки, преди те да бъдат използвани.
Президентът Володимир Зеленски заяви, че украинските сили наскоро са атакували руска пускова установка за балистични ракети „Искандер“ близо до границата в операция, чиято цел е била системата да бъде унищожена, преди да успее да изстреля ракета.
- Какво представляват смъртоносните ракети „Искандер-М“
„Искандер-М“ (индекс на ГРАУ – 9К720, кодово наименование на НАТО: SS-26 Stone) е руски оперативно-тактически ракетен комплекс. Системата е предназначена за нанасяне на високоточни удари по ключови цели в тактическата и оперативната дълбочина на противниковата територия. Тя е мобилна и може да изстрелва балистични и крилати ракети, способни да носят както конвенционални, така и ядрени бойни глави. Комплексът се смята за едно от най-модерните и опасни оръжия в своя клас поради своята точност, обсег и способност да преодолява системи за противоракетна отбрана.
Разработката на „Искандер“ започва в края на 80-те години на XX век в Конструкторското бюро по машиностроене в Коломна, Русия, с цел да замени остарелите съветски ракетни системи „Скъд“. Първите успешни изпитания се провеждат през 90-те години, а комплексът е официално приет на въоръжение в руската армия през 2006 г. Системата „Искандер-М“ е версията, предназначена изключително за руските въоръжени сили, като съществува и експортен вариант („Искандер-Е“) с намален обсег и по-опростени характеристики, съобразени с международните договори за контрол на въоръженията.
Основният компонент на системата е самоходна пускова установка, базирана на високопроходимо колесно шаси, което осигурява висока мобилност и възможност за бърза смяна на позициите след изстрелване. Ракетите на комплекса „Искандер-М“ имат официален обсег до 500 километра. Те летят по квазибалистична траектория, което означава, че маневрират активно по време на полета си, което, в комбинация с използването на примамки, прави тяхното прихващане от системите за противовъздушна отбрана изключително трудно. Ракетите могат да бъдат оборудвани с различни видове бойни глави, включително касетъчни, термобарични, проникващи и тактически ядрени.
„Искандер-М“ играе ключова роля в руската военна стратегия, служейки като средство за възпиране и оръжие за нанасяне на прецизни удари по критична инфраструктура, командни центрове, летища и струпвания на войски. Разполагането на комплексите в Калининградска област предизвика сериозно безпокойство сред страните членки на НАТО в региона. Системата е използвана активно по време на военни конфликти, включително във войната в Украйна. Освен това Русия е доставила комплекси „Искандер-М“ на свои съюзници като Беларус, което допълнително променя стратегическия баланс в Източна Европа.
