В най-тежките години на финансовата криза в Гърция православната църква помагаше на милиони гърци да оцелеят. Ето защо, въпреки антирелигиозните си убеждения, премиерът Алексис Ципрас поддържаше близки контакти с църковните деятели. Гръцката държава и Православната църква винаги са били много тясно свързани. Църквата се ползва и с много привилегии – тя не плаща почти никакви данъци, а заплатите на свещениците се изплащат от държавния бюджет, пише "Дойче веле" (Deutsche Welle).
Сега обаче изглежда е настъпил моментът за раздяла с държавната хранилка.
Премиерът Ципрас иска заговори за "развод". Моментът е подходящ, тъй като неговото правителство вече не е така силно зависимо от международните кредитори и не натискът за ограничаване на социалните разходи намалява. Ципрас иска да получи дял от огромните богатства на църквата, но без да води война с нея. Затова търси взаимно приемливо решение. За целта е измислил план с 15 точки, който да улесни една раздяла по взаимно съгласие.
Планът предвижда наличните 9 000 свещеници в страната да бъдат съкратени, а държавата повече да не изплаща техните заплати, нито пък пълния размер на полагащите им се социални облаги и бъдещи пенсии. Тези пари в бъдеще ще трябва да осигурява заможната Гръцка православна църква. Ципрас иска и друго: църквата да отслаби хватката, с която държи обществения живот в страната, за да може Гърция да започне да се смята за "религиозно неутрална". В замяна на това държавата ще се откаже от всичките си претенции към многобройни сгради и парцели, за които църквата отдавна претендира. Държавата би желала да създаде проект за стопанисването на земите, в който църквата и държавата да си поделят печалбите поравно.
Този план срещна ожесточена съпротива.
Всичко това явно е прозвучало доста примамливо и за архиепископа на Атина и цяла Гърция Йеронимус Втори, който се съгласи на сделката с Ципрас след кратък разговор с премиера. Двамата дори я обявиха за "крайъгълен камък". Тяхното споразумение обаче предизвика яростни реакции на архиепископи и свещеници, които осъдиха сделката като предателство. Оттогава насам в Гърция настана истински "ад", а разводът по взаимно съгласие се изроди в мръсна бракоразводна война.
На извънредно заседание миналата седмица 72 от 82-ма водещи архиепископи в страната застанаха на страната на клира. Всички те категорично отказват да бъдат извадени от списъците на държавните служители. Правителството незабавно отвърна със заплаха.
"Нека да сме наясно. Правителството е в правото си да взима решения, засягащи държавния бюджет. А ако църквата не е съгласна с нашето предложение, правителството ще решава само", закани се правителственият говорител Димитрис Цанакополус.
Някои наблюдатели твърдят, че с твърдия си курс правителството си прави тънки сметки за предстоящите избори. Но спорът с най-могъщата институция в страната, може да се окаже и автогол за Ципрас, които определя себе си като атеист.
Наистина част от гърците се надяват страната им най-сетне да стане светска държава. Тогава счетоводните книги на църквата ще станат достъпни и за държавните одитори. Състоянието на църквата се изчислява на над 700 милиарда евро. А когато държавата спре да изплаща заплатите на свещениците, ще разполага с пари за крайно необходимите нови работни места в публичния сектор.
Но Гръцката православна църква има огромно влияние.
Разкъсването на дългогодишната връзка между държава и църква е сложна и предизвикателна задача, включително и в политическо отношение. Над 90% от гърците свързват своята национална идентичност с православната си религия. Освен това много от гръцките граждани загубиха доверието си към Алексис Ципрас след годините на бюджетни икономии под натиска на Европейския съюз и Международния валутен фонд.
След като бе избран за премиер през 2015 година Ципрас обеща да разкъса връзките между държава и църква. Но по време на тежката криза премиерът се отказа от намеренията си. През 2019 година обаче отново предстоят избори, а рейтингът на Ципрас пада. Клирът и някои критици на Ципрас го обвиняват, че използва църквата, за да трупа политически капитал.
Гръцката православна църква е с близо 1500 години по-стара от държавата. Всички досегашни опити тя да бъде отделена от светската власт се провалят поради съпротивата на гърците. Църквата е основна опора за съхраняването на православната вяра и гръцкия език по времето на 400-годишното османско владичество. Междувременно съветниците на Ципрас го притискат да прекрати конфронтацията с църквата. Според последните анкети, 70% от гръцките граждани смятат, че той ще загуби предстоящите избори. Тогава на власт вероятно ще дойде консервативната опозиция, а консерваторите по традиция подкрепят влиятелния църковен клир.
Как Германия спечели милиарди, спасявайки Гърция
В Гърция вече приемат плащания с български левове
"Цунами" от поскъпване в Гърция
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!