За ролята си на Нина актрисата Натали Портман бе удостоена с "Оскар" за най-добра актриса. Тя получи и награда "Златен глобус", БАФТА, както и Наградата на киноактьорите за най-добра актриса.
Далеч от червения килим обаче режисьорът на "Черен лебед" Дарън Аронофски разказва, че още преди финализирането на сценария вече е знаел коя актриса е най-подходяща за ролята на обещаващата соло-балерина, която в процеса на подготовка е обзета от тревожни фантазии и страховити видения.
Ролята със сигурност трябвало да бъде изиграна от Натали Портман, чиято филмография включва разнообразни роли - от Кралица Амидала в поредицата "Междузвездни войни" до тази на стриптийзьорка в "Отблизо", за която актрисата получава "Златен Глобус" и е номинирана за "Оскар".
Освен таланта си пред камерата обаче,
Портман се е занимавала с балет като дете
и притежава отдадеността и мотивацията да се пребори с огромните физически и психологически предизвикателства на роля, в която тя танцува, обърква се в мислите си и губи връзка с реалността.
Аронофски се свързва с нея години преди старта на проекта, за да поговорят за ролята.
"Срещнах се с Натали на кафе на "Таймс Скуеър" скоро след като идеята за "Черен лебед" започна да се оформя в главата ми", спомня си той.
"Тя се беше занимавала сериозно с балет преди началото на актьорската си кариера, а освен това бе танцувала през годините, за да се поддържа във форма.
Веднага ми каза, че винаги е искала да изиграе балерина."
Макар от срещата им до финализиране на сценария да минават почти десет години, когато Портман го прочита, тя е хипнотизирана от извратеното психологическо пътешествие на Нина.
Проучвайки добре характера на героинята си, звездата достига до необичайни крайности и наднича в нови бездни, за да осмисли превъплъщението си.
"Нина е отдадена, трудолюбива, но и обсебена", обяснява актрисата. "Все още не се е утвърдила като балерина и като жена, но докато търси пътя до чувствеността и чувството си за свобода, постепенно се променя. В същото време, тя започва да се разпада и това беше предизвикателството за мен."
Попаднала в капана на този главозамайващ свят от съмнения, измамни случки, мистериозни срещи и рани, които изникват една след друга,
Нина губи контрол. Портман също е трябвало да изгуби своя.
"Когато Нина започва да се бунтува срещу всичко около себе си, цялата тази параноя я пренася в един мрачен свят, където тя не е сигурна в очакванията на останалите от нея и не знае дали наистина губи разсъдъка си", казва Портман.
Въпреки тов, Портман е развълнувана от шанса да се потопи в света на балета, за който мечтае от малка, също като Нина.
"Хареса ми автентичността на всички детайли от света на балета, описани в сценария", казва тя.
Макар Нина да започва да губи реална преценка за света, тя не може да си позволи останалите да научат за това. Не може да позволи чувствената и дръзка Лили да й отнеме ролята на кралицата-лебед.
Портман признава, че е била заинтригувана от извратената връзка на Нина и Лили.
И за да демонстрира уменията си на екрана, тя се подлага на жестока физическа и психологическа подготовка. Физическото натоварване надхвърля най-смелите й очаквания, тренира по пет часа дневно, всеки ден в продължение на десет месеца преди началото на продукцията.
Тя работи под ръководството на няколко професионални учители, сред които и бившата балерина от Нюйоркския градски балет Мери Хелън Бауърс, с която за кратък период от време преминава през мъчителен курс по балет.
"Танцувах ужасно много, плувах много, работех за сваляне на тегло и тичах, а да подготвя тялото си за изморителните танци и да се предпазя от наранявания", разказва Портман.
Освен танци, Портман е изучавала психология в Харвардския университет - опит, който й помага да вникне в разпадащата се психика на Нина и в сюреалистичния й вътрешен свят.
"За мен Нина е обзета от обсебващи и натрапчиви импулси.
Положителната страна на това за артистите е възможността да се фокусират до такава степен, че се превръщат във виртуози. Но това има и негативни, нездравословни последици, при които може напълно да загубите себе си. Това трябваше да направя с Нина."
Портман смело изучава този мрачен аспект във всяка от връзките: с хореографа на балета Томас Лирой (Венсан Касел), който я кара да открие скритите си, тъмни черти; с прекалено загрижената си майка (Барбара Хърши), която я следи изкъсо; и с балерината-ветеран (Уинона Райдър), идол на Нина, чиято внезапна разруха я шокира и разтърсва.
