Най-голямата личност в историята на българската популярна музика ще бъде почетен в сряда, 11 април. На сцената в Зала 1 на НДК над 20 звезди от всички поколения ще припомнят най-красивите и мелодични български естрадни, както им викаха в епохата на "соца", песни.
Ще свирят Биг-бендът на Българското национално радио и щрайхът на Националната опера, дирижирани от Антони Дончев.
Ще пеят Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Мими Николова, Орлин Горанов, Илия Ангелов, Мариана Попова, Васил Петров, Маргарита Хранова, Дони, Б.Т.Р., Ивелина Балчева, Ралица от „Тоника", Орлин Павлов, Теди Кацарова, Мери Танева, Нора Караиванова, Преслава Мръвкова, Маги Джанаварова, Нели Солакова, Тодор Върбанов, Амалия, Надя Ботева, ФФ"Катена" та дори и Националният фолклорен ансамбъл"Филип Кутев".
Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе в богато семейство. Научава френски, немски и английски, от 6-годишен учи пиано, на 11 - композира. 15-годишен заминава да учи в "Робърт колеж" в Истанбул, след това завършва право в София. Той е един от основоположниците на баскетбола в България, основава тима на "АС-23", години наред е център и капитан на националния отнбор, сформира и тренира и женския национален отбор.
Работи като представител в София на "Осрам" и съсобственик и управител на първата българска фабрика за грамофонни плочи "Берлин грамофон".
Като студент композира първите си песни - "Ела с мен в Хаваи," "Облаци бездомни", "Моя малка синьорита". Неговите валсове, танга, фокстроти, румби са в репертоара на всеки оркестър, на всяка танцова забава или бал, а той е назначен за главен композитор на театър "Одеон". Там се играят оперетите му "Мая", "Жуана", "Продадена любов", "Дръж се Жужи", "Златната вдовица".
След 9. ІХ. 1944 г. новите власти почти го забраняват, защото обявяват шлагерите и оперетите за буржоазен упадък. Но през 1951 г. го назначават на държавна работа, защото за него, за таланта му се застъпва съветският композитор Арам Хачатурян.
Йосиф Цанков е автор е на над 500 музикални произведения. С негови песни станаха звезди през годините Лили Иванова ("Море на младостта" , "Събота Вечер"), Маргрет Николова ("Старите песни", "Целуни ме", "Птици мои), Мария Косева - ("Любовта на юнгата"), Мими Николова ("Когато луната изплува"), Георги Кордов - ("Приказка"), Паша Христова ("Повей, ветре"), Йорданка Христова ("Песен моя, обич моя")...
Покрай него израстват цяло поколение композитори: Точно Русев, Иван Стайков, Ангел Заберски, Морис Аладжем, Атанас Косев, Николай Арабаджиев-Фучо.
За първи път през 1964 г. се организира конкурс за българска естрадна песен и Йосиф Цанков печели шест от осемте награди. През следващите години заради завист, злоба и интриги не награждават песните му "Песен моя, обич моя" в изпълнение на Йорданка Христова и "Море на младостта" на Лили Иванова.
Едва през 1971 г. "Повей ветре" в изпълнение на Паша Христова е наградена с Голямата награда от фестивала „Златният Орфей".
Йосиф Цанков е сред основателите на Радио "София" през 1936 г. От 1951 г. до смъртта си е отговорен редактор във фирмата за грамофонни плочи "Балкантон". Известен е и като филателист - с една от най-богатите колекции у нас.
Умира в съня си от инфаркт дни, преди да навърши 60 години - на 21 октомври 1971 г. На пианото му е намерен нотният лист с песента "Вместо сбогом", изпълнена години по-късно от "Тоника СВ". Във връзка с 90-годишнината от рождението му Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара Планина" I степен.
Улица в софийският квартал "Лагера", близо до "Балкантон" от 2002 г. носи неговото име.
(Вижте документален филм за Йосиф Цанков във www.vbox7.com)
В интервю с Валерия Велева, авторка на книгата "Непознатият Йожи или Принцът на любовта", композиторът Тончо Русев казва за Йосиф Цанков:
"Беше невероятен човек, огромна душа. Два метра висок, красавец, с хубава бяла коса на вълни, винаги елегантен. Музиката му звучеше по цял ден по радиото. Хората го боготворяха. Но странеше от властта. Отказа да стане партиен член въпреки натиска, на който бе подложен.
Беше горд, не разчиташе на партийност, за да бъде оценен. Беше толкова голям, че си позволяваше да бъде независим. В него имаше нещо възрожденско. Такива хора отдавна вече няма.
Дълго време Съюзът на композиторите не го приемаше като "сериозен автор". През 1968 г. го направиха "заслужил артист", но не можа да доживее да стане "народен артист". Никога не се хвалеше с наградите и званията си. А той и до днес е несъизмерим с никого!
Не беше вещоман. Нямаше кола, нямаше вила, имаше малък тавански апартамент, където сега живее дъщеря му. Дори пианото, на което създаваше безсмъртните си мелодии, беше взето под наем..."
Последвайте ни
