На 13 юни сър Елтън Джон пристига в България за първи път.
Вероятно всяка първа среща с публиката в някоя страна е по своему емоционална. Музикантите от бенда му казват, че се вълнуват най-много именно на тези концерти, от реакцията на хората, от настроението, с което ги посрещат.
В интервю за Vesti.bg китаристът Дейви Джонстън обещава на българската публика невероятно шоу с истински рокендрол и разказва за себе си и работата си със сър Елтън (EltonJohn.com).
- Как започна кариерата Ви, г-н Джонстън?
- Свиря на китара от 11-годишен. На 18 се преместих в Лондон, където се запознах с Ноел Мърфи. Малко по-късно към нас се присъедини Рон Честърман и така създадохме триото "Драут поридж".
Две години след това (официално през 1971 г.) се включих в групата "Магна Карта" (MagnaC.com), продуцирана от Гъс Даджън. Свършихме чудесна работа, записахме няколко албума заедно, а след това Даджън ме запозна с Елтън.
- Какво е за Вас бендът на Елтън Джон?
- Моят дом. Уютно ни е, когато сме заедно на сцената. С тези хора пораснах и остарях - точно както в едно истинско семейство. Знаем всичко един за друг, под прожекторите сме на работа, а след работа сме приятели. Такъв е животът.
- Какъв е Елтън Джон зад кулисите?
- Дори тогава е изключителен професионалист. Светне ли червената лампа за запис в студиото, можете да сте сигурни, че Елтън е там и е безупречен. Този човек просто кара нещата да се случват. Това ни надъхва така, както само един истински треньор умее да поддържа духа на своя отбор.
- Как приемате това, че сте известен?
- Нормално. Когато приемаш нещата по естествен начин, с времето свикваш и популярността не е онази драматична доживотна присъда, както си я представят повечето хора.
- Предусещахте ли, че Ви очаква толкова успешна кариера?
- Знаете ли, започнах да градя кариерата си, когато бях на 20 години. Първите ми истински стъпки в невероятния свят на музиката всъщност са едни от най-ценните ми спомени. Оттогава аз и музиката не сме се изоставяли взаимно. Свирил съм през целия си съзнателен живот и сякаш никога не съм имал време и нужда да спра, за да си кажа горделиво: "Да, ето това е върхът". Важното е да не забравяш откъде си тръгнал, как си започнал.
- Но зрителите пак са непредсказуеми, нали?
- Така е. Спомням си един интересен случай от миналата година. През юни бяхме на концерт в Шотландия, хората ме изненадаха страхотно. Бяха направили огромни плакати, с които ми честитяха 2000-то участие с Елтън. Самият аз вече съм загубил представа за броя на концертите, но виждате, че феновете са невероятни.
- С кой известен музикант искате да работите, но не сте имали възможност?
- С Пол Макартни. Да свиря с него би било чест и удоволствие.
- Имате ли амбиции, които не сте осъществили?
- О, разбира се. При това много. Бих искал да правя повече филмова музика, да работя с възможно повече хора и заедно да участваме в повече вълнуващи експерименти, които музиката ни предоставя доста често.
С Елтън ще продължаваме да работим усилено всеки следващ наш концерт да бъде още по-прецизен и по-детайлно съобразен от предишните.
