Mария Силвестър: Бях много срамежливо дете

Преди време Мария Силвестър беше една от предизвикващите интерес български манекенки.

После все по-често започна да се появява и в телевизионния ефир – някои навярно я помнят още като "Мери-репортери" от предаването "Тройка по никое време", други в клипове и сериали, сред които "Тя и той".

Сега тя се впуска и в ново приключение – застава не пред камера, а зад микрофона, за да озвучи една от героините в новия анимационен филм "Мадагаскар 3", чиято предпремиера бе на 1 юни, а официалната премиера ще е на 8 юни.

За работата си Мария казва:

"Понякога на хората им изглежда, че работата е много забавна,

весела и като цяло ти е "ха-ха-ха" положението, но това не означава, че не влагаш труд, че не се изморяваш. Това, че не личи, не означава, че не изисква същите усилия..."

Но дори далеч от работното място, Мария не губи чувството си за хумор и заразява всички с него.

Каква е в живота Мария Силвестър, какво помни от детството си, прилича ли синът й Давид на нея и замисляли ли са се със съпруга й Силвестър за второ дете – в ексклузивно интервю:

- Как се случи този път да не те гледаме, а да те чуваме в новата анимация "Мадагаскар 3"?
- Свързаха се с мен, за да ми направят тест на гласа, за да чуят дали ще мога да се справя с тази героиня. Била съм препоръчана, което е страхотно, защото, както се шегувам много често със себе си, "цвиля" от десет години в медийното пространство и някой може би е забелязал, че гласът ми става за анимация (Смее се).

- Свикнали сме да те виждаме пред камера. Какво е чувството да си зад кадър?
- Това е най-невероятното нещо на света, наистина е много интересно. Вече бях забравила дори за кастинга и като след известно време ми се обадиха, за да ми кажат, че съм одобрена, много се зарадвах. Обичам да правя нови неща пък и за мен беше много странно цялото това нещо, защото никога не съм звучала толкова сериозно принципно.

- Разкажи ми за героинята ти Джия. Каква е тя?
- Тя е една силна жена. Напомня ми на силните еманципирани жени, които в същото време не искат да забравят за своята женствена природа. Това, че си ягуар вътре в себе си, не значи, че не можеш да се поддаваш на чувствата си и да си сантиментална, емоционална, слаба на моменти. Това е красиво, особено когато вдъхновява един лъв, който е забравил, че е такъв. Между другото това е историята между нея и главния герой, който по стечение на обстоятелствата е загубил себе си, и се намира в един цирк.

- Можем ли да направим някакъв паралел между нея и теб?
- Можем, защото и аз съм анимационна героиня (Смее се).

- Значи и ти си еманципирана романтичка, така ли?
- Аз съм еманципирана по стечение на обстоятелствата, защото съм избрала да се родя във време, в което, ако не си еманципирана, ще бъдеш другото – една лигла, която чака някой да я гледа. Аз не съм такава жена. Обичам да работя, да се изразявам и да правя нещо, което ме вълнува на 100 процента.

- Нека те върна назад във времето – в детството. Кой е най-цветният ти спомен и каква беше като малка?
- Бях много срамежливо дете, изключително затворена, не говорех много и не си играех много с децата. Изкарах на едно ябълково дърво цяло детство, братче (Смее се). Там си седях, четях си книги и си ядях ябълки "от извора" (Смее се). Наистина бях много притеснителна. Не можех изобщо да се изразявам, по-скоро течеше някакъв много сериозен вътрешен анимационен свят, отколкото външен. Това обаче даде резултат, когато един ден реших "да отворя тази врата“. Но и защото намерих ключа, де.

- Как го откри този "ключ"?
- Понякога обстоятелствата и животът те поставят в ситуация да избираш дали да поемеш някакъв риск - нещо, което вътрешно имаш силите да направиш, но някак си се срамуваш, притесняваш. Всички тези чувства ги "ампутирах" и приех една покана свързана с изява. Там се случи нещо, "отключиха ми се нещата". На 100 процента се отдадох, защото паралелно откривах себе си, това, което искам да правя, но и с това вършех страхотна психична работа, вътре в самата мен.

- А сина ти Давид на кого прилича повече – на теб или на татко си Силвестър?
- Визуално прилича повече на баща си, като характер – на мен.

- Значи и той е малък срамежливец?
- Ами сега го е ударила срамежливата вълна, обаче ние много говорим за това, защото аз знам какво е от детството ми и съм се преборила. Много се старая да лиша Давид от удоволствието да бъде срамежлив (Смее се).

- Разбрах, че той много искал да стане артист и вече изявява желание да се явява по кастинги.
- О, да. Сега особено, когато вече и двамата с баща му сме озвучавали анимационни филми, казва: "А аз кога ще озвучавам филм? Аз съм готов, аз съм актьор!" Човекът все пак има две реклами зад гърба си и даже си купи неща с хонорарите. Чувства се много важен. Голям мъж е. Изкарва пари и то с работа. Между другото това беше с възпитателна цел, направихме го с баща му съвсем умишлено, за да разбере как се изкарват пари.

- Вие със Силвестър имате ли по-особени планове за него? Някакви "родителски амбиции", както ги наричат?
- Не, не, не. Не обичам такива неща. Това значи, че трябва да навлезеш прекалено много в личното пространство на детето. То е самостоятелен индивид. Ще прави само това, което той поиска или има желание да му се случи. Опитвам се да следя неговите стремежи. Той има много голям интерес, например, към астрономия. Много е странно. Един път ни каза, че обича както много малките, така и много големите неща. По този повод искаше да му купя и микроскоп, и далекоглед.

- А е едва на пет и половина...
- О, той е един много сериозен младеж. Аз винаги съм му говорила като на голям и никога не съм го залъгвала за света, в който живеем. Не съм го лъгала, че щъркели носят деца – това е абсолютно ненормално.

- Споменаваш щъркели и бебета... А не иска ли Давид да става батко?
- Не, Давид категорично не иска, защото твърди, че бебенцето щяло да му краде играчките. Имаме приятелско семейство, което очаква дете, и го гледам как наблюдава отстрани ситуацията. Тече някаква мисъл там, при него (Смее се).

- При вас тече ли? Планирате ли със Силвестър второ дете?
- Не бих казала, че сме се замисляли. Аз слушам тялото си. Когато забременях с Давид, много сериозно усетих, че имам необходимост и желание за това. И тялото ми го искаше някак си. Сега тялото не ми го казва пак, казва ми, че трябва да спортувам (Смее се). Но, ако усетя такова нещо – със сигурност бих имала второ дете. Просто това са едни природни неща, в които не смятам, че трябва да се намесваме или пък да ги насилваме. А и то с мислене не става.

- Как изкарахте Деня на детето? Ходихте ли да гледате предпремиерата на "Мадагаскар 3"?
- Ами да, ние бяхме цялото семейство. Давид беше много впечатлен, много се изненада, защото беше забравил, че аз озвучавам във филма. В един момент чу гласа ми и каза: "Мамо, това си ти!". На излизане от салона ми направи комплимент като голям мъж:
"Мамо, страхотно си се справила".

- Лятото идва, не мислиш ли за почивка вече и къде?
- Не обичам да резервирам хотел шест месеца по-рано и т.н. Ние с един кемпер бродим насам-натам. Ако ти писне ей сега, ставаш и тръгваш. Сега като приключи телевизионния сезон, взимам около 20 дни за екскурзия. Не знам къде ще отидем. Ние спираме някъде за по два-три дни, като ни писне отиваме другаде... Но ще сме по дивите плажове в България със сигурност.