Макс Кавалера: Вярвам в Бог, не в религията

Музикантът Макс Кавалера е роден на 4 август 1969 г. в Бразилия.

Той е участвал в не един и два метъл проекта, докато накрая с брат си Игор не създават много успешната дет и траш метъл група "Сепултура" (Sepultura.com).

След няколко години на върха, силни записи, хиляди фенове по цял свят и много концерти обаче в групата се стига до спор с мениджъра Глория, която е същевременно и съпруга на Макс и така през 1994 г. "Сепултура" променя състава си.

Малко по-късно обаче в живота на Макс се появява "Соулфлай" (Soulfly.com), която според него е

нещо като прераждане и със сигурност втори шанс.

В началото новосформираната банда свири предимно нео метъл със силно изразенo бразилско трайбъл влияние, но постепенно се насочва към по-тежкo и ектремно звучене.

С всеки изминал албум групата става все по-брутална, а на живо са една идеално смазана бойна метъл машина. Днес "Соулфлай" има зад гърба си осем студийни албума и много сингли, като последният албум Enslaved излезе преди няколко месеца.

Скоро всички фенове ще имат и възможността отново да видят своите любимци на сцена на 3 юни като част от дебютното издание на "Лауд фестивал 2012", организиран от "Лауд концертс".

Дни преди Великден попитахме Макс какво смята за религията, Бог и духовността, но поговорихме още за музика, миналото и бъдещето на сцена:

- Здрасти, Макс. Как си тези дни, с какво се занимаваш?
- Здрасти. В момента със "Соулфлай" сме на турне в Америка, подгряваме една друга банда и даже след няколко часа излизам на сцената. Много съм развълнуван. След два дни започваме и собствено турне в САЩ– с всички от семейство Кавалера. После заминаваме за Европа, а оттам и в България за "Лауд фестивал".

- С групата ще дойдете тук на 3 юни тази година, но това няма да бъде първата ти визита в страната ни.
- Да, вече съм идвал в България и винаги съм си казвал, че страната ви е страхотна. Харесва ми както като място, така и като публика. А и хората ни харесват. Със "Соулфлай" сме имали незабравими участия в България и се надявам един ден да запишем и лайв концерт на CD там.

- Спомена публиката. Какво ще кажеш за българските фенове?
- Те са страхотни, много шумни, пеят всяка песен. Усетих голяма връзка с публиката при изпълненията. Последния път, когато идвах, публиката направо избухна. Затова нямам търпение отново да дойда, да видя стари приятели, да посвиря музика - сигурен съм, че ще си изкарам много добре.

- Разкажи ми повече за новия ви албум Enslaved. Новите песни са с доста тежко звучене.
- Да, доста силен албум е. Записвахме го с Тони и Дейвид, които вкараха доста по-екстремен дет метъл, много силен дръм и бас.

- Между другото, като спомена Тони и Дейвид, наскоро четох в едно твое интервю да казваш, че работата ти с тях и записването на новите песни сякаш те връща назад във времето, в което беше със "Сепултура".
- Като цяло със "Сепултура" залагахме на дет метъла. Имахме няколко много силни албума навремето и реших, че с Enslaved искам да се върна назад във времето като едновременно покажа най-доброто и бъда актуален. Песните са много агресивни, брутални, екстремни и много силни. Със "Соулфлай" сме заедно от 16 години и един албум като Enslaved е като ново начало за групата.

- Няма как да не те попитам и за "Сепултура". Всички фенове вече знаят причината групата да се разпадне, но усещам, че говориш с някаква носталгия по онова време. Липсват ли ти момчетата или предпочиташ да гледаш към бъдещето?
- Гледам напред. Каквото се е случило, случило се е. Ако е писано отново да се съберем с тях, ще стане, но не мисля за това. Единственото, което знам със сигурност, е, че аз съм със "Соулфлай", ходим заедно по турнета, свирим за фенове всяка вечер. Изпълняваме и стари и нови парчета.

- Значи все пак не изключваш възможността да се съберете отново със "Сепултура"?
- Не отделям много време в размисли. Трябва да мисля за това, което е истинско, а "Соулфлай" е реална и е пред мен. Тя е специална, успя да стане известна в цял свят, най-накрая бе забелязана като една нова метъл сила. А това не беше никак лесно. Трябва да работя със "Соулфлай", за да станем още по-популярни.

- Значи може би "Соулфлай" е нещо като прераждане за теб?
- "Соулфлай" ми спаси живота, спаси кариерата ми. Тя се появи в много важно за мен време. Групата е фантастична, всички са големи професионалисти, а и се чувствам свободен в музикално отношение с нея. И ако първоначално записвахме по-лек трайбъл метъл, сега сме свръзани повече с дет метъла. Хубаво е, когато в една група можеш да си позволиш да свириш различни стилове.
"Соулфлай" беше и нещо като втори шанс за мен. Точно тогава със "Сепултура" се разделяхме, дори не си говорехме и то след като направихме доста силни записи. Трябваше да започна наново с нова група, но го приех като предизвикателство и бях ок със ситуацията. В същото време съм много благодарен и на феновете, че приеха "Соулфлай" така, както я приех аз.

- Казваш, че "всеки има някакви гласове в главата – добри или лоши". Твоят глас какъв е?
- Моят глас ме подлудява. Не съм сигурен добър или лош е, но ме побърква (Смее се).

- Ти си много критичен към религията. А вярваш ли в Бог и какво е той за теб?
- Да, вярвам в Бог, но не мисля, че човек трябва да е обвързан с някоя религия, за да вярва. Мисля, че религиите се опитват да манипулират хората, а от своя страна хората трябва да открият вярата сами. За мен спиритуалността е по-важна от религията. Аз съм по-скоро духовен, отколкото религиозен. Но вярвам в Бог и в това, че той ме спасява да не се саморазруша. Помага ми да свиря и ме учи да приемам хората. Той е важна част от моя живот, но аз съм с много отворено съзнание и не бих съдил феновете си за това в какво вярват или не. Всички имаме право на избор, различни сме, така че...

- Определяш се като "духовен". А усещаш ли нещо спиритуално и когато си на сцената пред толкова много хора?
- Да и точно това е причината да харесвам метъла като музика. Тази музика е не просто шоу, тя обсебва и свързва хората да пеят заедно. Именно тази връзка между всички в публиката е най-хубавото нещо.