Лора Чешмеджиева е родена през 1994 г., като през 2009 г. е избрана за ролята на Девора в успешната българска лента LOVE.NET.
Междувременно семейството й се премества в Швейцария и Лора остава сама в България до края на 2009 г., за да довърши снимките по филма.
Днес тя е при семейството си в чужбина, но пък има нещо, което я свързва с родината - приятели и болборди с лика й из цялата страна.
Каква всъщност е Лора, има ли прилика между нейния живот и този на героинята й, какво е отношението й към любовта за крехката възраст, в която се намира тя.
Научете тези, а и много други отговори в ексклузивно интервю за Vesti.bg със самата нея, директно от Швейцария:
- Разкажи ми първо за филма. Избрали са те за ролята на Девора през 2009 г. Как обаче разбра за кастинга, какво точно се случи?
- Аз съм модел в модна агенция "Уеб моделс" и те винаги ми казват, когато има кастинг. Още от снимките в сайта "Мирамар Филм" много са ме харесали. Уговорихме си среща, при което трябваше да наизустя за 5-10 минути реплики за едни от най-важните сцени и да ги изиграя както ми дойде. После ми казаха, че ме взимат за ролята.
- Ти си най-младата сред актьорския състав. Как те приеха останалите? Имаше ли разделение на "професионалисти" и "прохождащи"?
- За щастие хората, с които трябваше да снимам, бяха страхотни и ме приеха много добре. С Койна дори като се видим сега и си говорим на "мамо" и "маме".
- Като говорим за живот на филм и реалността, мислиш ли, че ролята, която изигра, е отражение на голямата част от днешните български тийнейджърки?
- Убедена съм. Дори и аз сама се припознах. Не съм стигала до нещата, които правя във филма, но съм имала подобни преживявания. Всичко идва от начина на мислене. Според мен всеки преминава през един такъв период. Накъде отива обаче, е въпрос на самоконтрол и възпитание.
- Казваш "подобни преживявания"? Някоя по-запомняща се случка?
- Ами като всяка млада девойка и аз не можех да излизам късно вечер. Имах си вечерен час и единственото, което правех, е да "кисна" на компютъра с часове, докато ме заболят очите.
- А влюбвала ли си се по интернет? Или пък да си се запознавала с момче и след това да сте се срещали?
- Случвало се е, но само с познати. Както е във "Фейсбук". Приятел на приятел или приятел на приятелка като ме виждат и започват да пишат "ааа, ти не си ли" и т.н. От непознати обаче ме е страх и не отговарям. То в България от какво ли не ме е страх.
- Страх? Защо точно от България? Някаква лична неприятна случка или?
- Не, не говоря конкретно. Просто от случващото се с хората. През ден са трагедиите по новините. Дори сега може би се случва нещо и ще го разберем довечера.
- Като говорим за хората, какво отношение усещаш към себе си, след като лентата тръгна по кината? Промени ли се то?
- Приятелите и близките ми се гордеят с мен и се надяват LOVE.NET да е само началото на голяма и успешна кариера. Докато бях в България, хората по улицата ми се радваха и ми искаха автографи. Разбира се, има и негативни мнения за мен - как съм получила ролята, че не мога да играя и т.н. Това не ме притеснява. За да ме избере цял екип професионалисти и да съм на билборди из цялата страна, значи има причина.
- В момента живееш в Швейцария. Откога, как се случи, какво правиш там?
- Дойдох през декември 2009 г. Родителите ми получиха разрешително за работа и внезапно решиха, че е време да напуснем България за по-добро бъдеще. В момента съм 10 клас и уча с подготовка за работа в хотел. От лятото започвам да работя и ако завърша успешно, ще взема диплома по Мениджмънт и хотелиерство.
- Споменаваш "внезапно". А ти как прие цялата тази промяна - раздяла с приятели, с родния дом?
- Аз имах три месеца време да го приема и до последно се надявах, че няма как да стане. Не исках да идвам. Когато пристигнах, не ходех на училище, бях много депресирана, след което си казах, че има два варианта: да го приема, да науча езика, да си уредя живота и да правя каквото искам след това или да се "тръшкам" за България. След което направих разумния избор.
- А имаше ли тогава по-специален човек, заради когото не искаше да тръгваш?
- Имах си приятел... Детски трепети. Заради него беше два пъти по-трудно, но пък всяко зло за добро.
- Разстоянието ли беше причината за раздялата?
- Това беше най-голямата причина, но сега като се върна назад и мисля нормално, защото човек като се влюби вижда само положителни страни, разбирам, че нямаше как да се получи. Дори и да бях в България.
- В момента имаш ли човек до себе си?
- В момента имам само приятели до себе си. Искам да науча още френски, да се съсредоточа. За края на учебната година имам изпити и не искам да се разконцентрирам. Рано ми е за сериозни работи.
- Свободна, но и не търсиш, така ли?
- Ми аз и нищо да не правя, те сами идват, така че - каквато съдба, такава (Смее се)
- И ако все пак се случи? Човек не може да избяга от любовта или?
- Определено не може. Като е влюбен човек, той не спи, не яде и едновременно с това кипи от енергия. Едно невероятно чувство, което пожелавам на всеки. Без любов нищо няма смисъл. Точно затова се чака за голямата тръпка.
- А ти как си представяш човека до теб?
- Искам да е като мен - с големи амбиции и цели. Да знае какво иска от живота и да се стреми да го постига, да върви нагоре, колкото и да е трудно, защото трудностите ни правят по-стилни. Това е най-важното.
- А какво ще кажеш тогава за онези жени, които се интересуват от това кой колко има, например?
- Няма да им е толкова сладко ако го получат наготово, колкото ако сами го постигнат. Искам да мога да кажа: "Това го постигнах сама, това си купих сама" и т.н. Нека си ги има тези жени, мъжете трябва да разпускат. Не може всички да са силни, независими и умни.
- А какви са твоите цели? Кои са най-смелите ти мечти?
- Най-трудната и неосъществима мечта, която всеки има, е да се снима във филм. Аз съм много щастлива, че имах тази възможност, също и че филмът има такъв успех. Определено много ми хареса да снимам и ако получа нови предложения, ще приема с удоволствие. Сега, извън детските мечти, а в реалността, както вече казах, искам да завърша Мениджмънт и хотелиерство, след което може би ще продължа с банково дело, но не съм толкова далеч. Обучението за мениджмънт е три години, така че имам доста време за размисъл. Пък кой знае - може би ще се върна в България. Напълно отворена съм към всичко. Човек живее един път. Ако сега не се нарадвам, няма кога.
