Пе едицата "Зелено порно" (Green Porno), предназначена за портативни устройства, е най-новата страст на Изабела Роселини.
Дъщеря на звездата от "Казабланка" Ингрид Бергман, в близкото минало актрисата бе популярна от рекламите на маркова козметика.
Ликът й е бил отпечатан върху над 500 корици на списания, сред които модните библии "Вог" и "Ел", както и престижното "Венити феър".
Тогава тя казваше, че за да имаш успех като модел, са достатъчни три часа грим и талантлив фотограф.
Някогашна муза на реж. Дейвид Линч, тя нашумя в неговия филм "Синьо кадифе". После се снима в тв сериала "Наречена още..." и филми като "Смъртта й прилича", "Безсмъртна любима" и "Землемория".
Сега, на сравнително късна възраст, Изабела е тръгнала по стъпките на баща си - големия италиански режисьор Роберто Роселини.
Дебютът й в неговата професия е с поредица късометражни филмчета, финансирани от фестивала на независимото кино "Сънданс".
Едноминутните етюди илюстрират сексуалните практики на различни видове насекоми и водни обитатели.
В ролята на мъжкия е самата актриса
а нейните "партньорки" са картонени фигури и скулптури. Подобни сцени между хора биха се сторили на мнозина неприлични, а показването им - недопустимо.
Във версията на Роселини обаче те са просто комични, а самата им авторка дори ги определя като "детински" и "наивистични".
"Зеленото порно" всъщност е опит да се създаде съдържание, съобразено за устройствата с малки дисплеи - мобилни телефони, компютри, iPod-и.
Първият опит на актрисата от другата страна на камерата е като сценарист на филма My Dad Is 100 Years Old, посветен на баща й. Оттам тръгва сътрудничеството й със "Сънданс ченъл", които също като нея имали специално отношение към екологичните проблеми.
Те поискали обаче и нещо крещящо - за да бъде забелязано от повече хора, и така Изабела решила, че трябва да съчетае зелените идеи, секса и едноминутното времетраене.
Винаги съм се интересувала от животните и тяхното поведение - не само аз, а и всички останали хора, казва тя.
След като погледала филми на различни модели мобилни телефони, стигнала до извода, че най-добре изглеждат анимациите - "защото са много контрастни".
"Ако екранът е претрупан, човек изпуска някои неща от погледа си. На малък дисплей динамичният монтаж в стила на MTV и другите телевизии също изглежда объркващ и неясен. Най-добре сякаш стои класическата анимация със спокоен монтаж", обяснява Роселини.
Тя признава, че се е вдъхновявала най-вече от филмите на френския класик на киното от началото на XX век Жорж Мелиес. Исках да са като тях, все едно са правени в домашни условия и зрителят да си каже:
И аз мога да направя такъв филм
Това е нова платформа, която действително дава възможност на хората да правят късометражки - а и не всичко си струва да се разкаже в игрален или тв филм, казва още Изабела, макар да признава, че за технологичните подробности разчита повече на децата си.
Първите й герои били водно конче и светулка - кукли. Едва от третия опит - с паяк - преценили, че изглеждат най-комично, когато са изрязани от дебел картон.
Нейни съратници в това начинание са продуцентката на предишния й филм Джоди Шапиро, сценографът Рик Гилбърт и Анди Байърс, който прави фигурите на животните.
От режисурата обаче се отказала след първите три филма - заради неудобните костюми, които й пречели да следи монитора.
През септември по "Сънданс ченъл" беше премиерата на третия, последен сезон. Излезе и книга, придружена от DVD.
Изабела признава, че е искала хората да научат нещо за разнообразието в природата, но основната цел на поредицата й е да ги разсмива и развлича.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
