Тя ухае на люляк, носи цветя в косите, дори когато навън е студено, а грацията във всяко движение - от една направена крачка, до отпиване на глътка ароматно капучино от огромната чаша, й е присъща.
Докато върви сама, се усмихва, а когато говори в очите й, сякаш гори пламъче, защото се вълнува много.
Фината й фигура е само върхът на айсберга, защото дълбоко в нея се крият толкова много мисли, емоции и страсти, които на човек му е трудно да си представи как всички те се събират в иначе крехкото й тяло.
Ирина е от хората, които определено имат какво да кажат - със силно изразена позиция по наболели за обществото теми, но не търси светлината на прожекторите за щяло и нещяло.
"Аз не давам интервюта на всеки и по всяко време.
Човек трябва да направи нещо, не да обяснява какво има да свърши", казва тя.
Повод за срещата ни е предстоящото парти "Обичам 90-те", което ще се състои на 16 ноември в зала "Фестивална", но разговорът далеч не включва само музиката.
Още мода, новата й страст - интериорен дизайн, култура, дори политика засягаме с нея.
Тя говори за миналото с усмивка, за настоящето - с доза огорчение, а за бъдещето - с надежда.
Признава, че никога не се е чувствала популярна, срещите с хора я зареждат, а с досадниците - умее да се справи.
Говори за майка си с тъга, за сина си с гордост, за приятелите с благодарност, а за работата с обич.
Какво разказва тя за 90-те, какво я зарежда с енергия, за да твори, каква е цената на славата, има ли място за култура в България и как се оцелява днес, в ексклузивно интервю с Ирина Флорин на Наталия Такова от Vesti.bg:
- Скоро ти предстои участие в "Обичам 90-те". Затова няма как да не те попитам в началото на разговора ни, защо обичаш 90-те?
- Обичам всичко в 90-те!!!Това е едно от най-романтичните десетилетия. Време, в което се формирах като характер, имидж, стил...
- Какво ти се иска да се върне от онова време?
- Иска ми се да се върне отношението към българската поп и рок музика. Тогава всеки, който твореше и имаше хитове, наистина изпитваше онова огромно удоволствие от любовта на публиката.
- Не ти ли се струва, че и сега започна да се пробужда нова вълна на българска музика?
- Да, има такъв момент. И слава Богу! Най-вероятно е един цикъл, който постоянно се върти – на възход и падение в българската поп и рок музика. Това сякаш е нормално. Много се радвам! Сега наистина се усеща свеж полъх! Повече от 20 години не съм спряла да се занимавам с нейно величество Музиката. Пък и съм била свидетел на няколко възхода и падения (Смее се).
- А за какво съжаляваш, че си е отишло?
- Не съжалявам за нищо... Това е един от най-хубавите ми периоди в живота. Тогава бе поставено началото и на първата българска клубна музика. За по- младите хора, които не знаят, "Цвят лилав", "Ти-ри-ри-рам" на Мариус Куркински и общата ни "Пътуване" вкараха първите български фенове в дискотеките да слушат българска музика. Щастливка съм, че всъщност с Мариус сме първите клубни изпълнители. Хората, които са живели с тази музика тогава, знаят за това. Работехме с "Тибетски сърца", после Дони и Момчил създадоха няколко клубни хита. Песните ни тогава се завъртяха и по френския музикален канал МСМ. Бяхме първи от Източния блок.
- Ти си едно от големите имена на 90-те години. Интересно ми е обаче каква беше Ирина Флорин преди тези вече над 15 години, точно когато излезе "Цвят лилав". Какво помниш от онези години?
- Като се върна, ми е малко смешно, но такава беше и модата. Обличах се в едни широки дрехи, а аз съм само 50 килограма (Смее се). Прическата, която имах в "Цвят лилав", беше много специфична - тогава всички започнаха да ходят с такива коси. Помня още, че тогава беше страхотна еуфория. В култовия за времето си клуб "Спартакус" съм била свидетел, и не само аз, разбира се, как диджеят пуска някоя от горе-споменатите песни, спира музиката и над 1500 души пеят в един глас. За тогава това наистина беше голямо. Но тогава и музикалният живот беше различен – имаше много повече музиканти, кипеше живот в музикалния свят. Продаваха се дискове и то в тиражи, които днес някой много трудно би си помислил, че може да се продават. Имам много спомени!
- Тогава чувстваше ли се звезда?
- Не, но се чувствах много популярна. Аз и сега се чувствам така, защото не съм спирала да работя. Дали правя музика, дали правя ревюта, дали интериорен дизайн – новата ми голяма страст. Просто не спирам и това предизвиква интерес в медиите явно. Работата ми е онова, което ме прави популярна. Сега дори и да си сложа очила и шапка, хората ще видят лицето ми и ще ме познаят. Разбира се, известността при мен стана много бавно и постепенно. Сега съвременните изпълнители правят по едно парче и започват да се чувстват много популярни, но ако не продължат с този процес, а той не е лесна работа, нещата потъват – трябва да си много трудолюбив, да знаеш какво искаш, да знаеш как да го направиш.
- Това ли беше твоята формула на успеха?
- Давам си сметка, че голяма част от моето време е отишло да мисля как да бъда облечена, каква да бъде прическата ми, как да си заснема клипа, кой ще ми заснеме клипа, как да си намеря пари за албума... Хвърлила съм страшно много енергия в това. Вярно е и че много ми е помогнало да стъпвам здраво на земята. Не съм от онези публични личности, т.нар. "звезди", които са известни в пространството, просто защото са известни. Появявам се само тогава, когато имам какво да кажа. Сегашните изпълнители не знаят какво искат, нямат сякаш отношение към онова, което правят, чакат някой друг да им каже какво да стане с тях. Така е в чужбина, но тук просто няма такива звена, за съжаление.
- По-рано спомена, че хората те спират, разпознават те. Това уморява ли те?
- Понякога тези срещи с хората са много приятни, но има и досадни. Например, за мен са повече от тормоз телефонните обаждания. Звънят ми много непознати. Спирала съм си номерата понякога, обозначавам ги по някакъв начин хората, които ме притесняват, за да не вдигам, но е неприятно... Супер досадни хора има.
- Ето каква е цената на славата...
- Да. Но не е само това. България има много талантливи актьори, музиканти, но те не живеят достойно. Те се борят, творят, правят страхотни неща, но това не се оценява по достойнство. Всички ние, които години наред сме се задържали, не сме случайни. Ако не си някакъв, няма как 20 години да се говори за теб. Но единици са онези, които получават достойни възнаграждения за труда си. Това е жалко, защото много хора точно по тази причина отпаднаха от бизнеса, спряха да работят. Много специфични гласове, много интересни актьори остават в забвение само заради това, че не могат да оцеляват. Това е ужасно нещо. Истината е, че за духовността и културата в България никой не се интересува.
- Защо мислиш е така?
- Защото това е политика. Защо трябва да има култура? За да е буден народът ли? За да му е будна съвестта ли? Виж само какви са статистиките – колко българи са неграмотни! Говорят за пенсионна система, говорят, че тя щяла да се разпадне след 20 години. Глупости! Тя пенсионната система вече се е разпаднала... Не знам, не ми се говори за политика, но това е мое лично мнение, мога само да наблюдавам и анализирам за себе.
- Да, но не става ли това масово явление - все повече хора като теб, хора на изкуството, започват да мислят вече за съвсем други неща, вместо за това от какво да черпят вдъхновение и просто да творят?
- Хората на изкуството мислят за хляба вече, за тока, за това, че не могат да изучат децата си. И точно тези хора знаят колко е важно децата да бъдат изучени! За съжаление образователната ни система не е това, което беше...
- И все пак, теб какво те вдъхновява в последно време?
- Не знам... Преживях една изключително тежка година. Майка ми почина, Бог да я прости. В нейно лице имах голяма опора. Баща ми също не е сред нас – той почина на 60, преди 17 години. Да, имах много приятели до себе си, които ме подкрепяха и ми помагаха страшно много, но сякаш беше нужно аз самата да протегна ръце към живота. И се радвам, че благодарение на едно предаване - "Черешката на тортата", където бях с много хора и мислех през цялото време за някакви други неща, започнах полека-лека да се изваждам от ситуацията. Оттам тръгнаха и всичките нови метаморфози, включително новото ми амплоа с интериорните решения. Скоро на пaзара ще има нов бранд в интериора "IRINA FLORIN by VELEX".
- Значи музата за живот на Ирина Флорин са приятелите?
- Знаеш ли, давам си сметка, че когато стигнеш до някъде, където няма изход, винаги се появява някой, който наистина ти "светва" отново живота. Имам една-две много близки приятелки, които в този труден период бяха с мен през цялото време, приятели също. Явно целият ми живот не е протекъл напразно, след като останаха хора, които да ме подкрепят. И най-вече синът ми, разбира се. Той е моята гордост и този, за когото живея. Той беше плътно до мен през цялото време.
- Да поговорим и за мода. Какво можем да очакваме от следващата колекция?
- Може би догодина ще реша. Нахвърлила съм идеи на скици, много обичам да рисувам. Нещо, което отново съм взела от майка ми. Следващата колекция обаче ще бъде много различна и интересна. Дефилето няма да бъде нормално, а по-скоро като шоу. Самите дрехи ще са нещо между висша мода и прагматизъм. Идеята е да е нещо, което е много екстравагантно, но и да е носимо, не да виси по закачалките.
- Поддържана жена ли е българката?
- Българката е много красива жена. Тази криза й се отрази особено добре, позаслабна... Това, разбира се, в кръга на шегата, а да не говорим, че тук бихме могли да засегнем и една много болна тема – българинът днес няма пари да се храни качествено, тъй като не може да си го позволи чисто финансово. Но усещаш ли - говорим си за музика, мода и изведнъж пак го обръщаме на пенсии, здравеопазване и заплати...
- Защо става така според теб?
- Ами защото на подсъзнателно ниво това са най-тежките проблеми в обществото. Образованието, храната, битовите нужди... Аз наистина не знам как се справят хората. В България стана така, че от една страна има шепа хора, които забогатяват още повече в кризата и от друга - много, ама много бедни хора. Преди имаше някаква заформяща се средна класа, на която се крепеше обществото. Сега вече я няма. Има фалирали фирми, корупцията става по-голяма, престъпността става по-голяма – виждаш как всеки ден разбиват бензиностанции, банкомати... Все едно сме в Дивия Запад.
- Мислила ли си да напуснеш България?
- Не, никога!
- Как се оцелява?
- С много любов към живота и вяра, че ще дойдат по-добри времена. Знаеш ли, цял живот си лягам в толкова, в колкото искам да си легна. И няма състояние, няма компания и няма мъж, които да ме спрат, ако реша да си тръгна, защото ми се е доспало. Опитвам се да се храня здравословно, пия много вода и съм заредена с позитивна енергия към всичко, което се случва около мен.
А иначе - цял живот правя неща, които харесвам. Никога не съм правила неща, които не ми доставят удоволствие.
Последвайте ни
