- Хю, изглежда характерът на д-р Хаус се е променил към по-добро в течение на сериала. Дали не са измислили някакво хапче, което ще му помогне да преодолее лошите си настроения?
- Сигурен съм, че се работи по този въпрос. Имаше една реклама: нахранете мозъка ми. Така че, ако това е възможно, тогава няма никакви ограничения.
- А бихте ли отишли на лекар, независимо колко добър диагностик е, бихте ли отишли при лекар като този, с толкова неприятно поведение?
- Ако животът ми виси на косъм, по-скоро бих отишъл при добър лекар, отколкото при любезен лекар, определено. Няма спор за това. Освен това, бих се уверил, че и любимите ми хора биха направили същото.
Мисля, разбира се, че любезността е чудесно нещо, но ако става въпрос за човешки живот, бихте предпочели най-доброто. Разбира се, в един идеален свят ние искаме и двете, но пък ако светът ни бе идеален, нямаше да си правим труда да правим тв предавания.
- Доколко възприемате като пробив показването на такъв доктор, с неговата пристрастеност към обезболяващите, които приема. Колко важно беше за Вас като актьор да можете да участвате в подобна продукция?
- Имам много малка роля в стратегията на нещата като цяло, на начина, по който се конструира цялостната история.
Със сигурност обаче беше страхотно предизвикателство да се опитам да изиграя сценария и героя подобаващо, както и целия този проблем с хроничната болка и зависимостта или с пристрастеността към лекарствата, в зависимост от това как го разглеждате.
Беше голямо предизвикателство, но мисля, че сценарият беше невероятен и изработен с голямо старание и вкус, с човечност и остроумие, и не смятам, че някой е възприел въпроса лековато - а за мен беше чест да съм част от него.
- Дали д-р Хаус не е антидот на всички онези майки, които казват на дъщерите си да се омъжат за доктор?
- Със сигурност той би могъл да прекрати този спор доста бързо. Мисля, че майките вече ще се преориентират към адвокатската професия.
- Смяташ ли, че екипа на сериала го превърна с времето в нещо като плюшено мече?
- Благодаря. Не мисля, че има опасност това да се случи скоро. Не. Хората, които правят шоуто, са вълнуващо подли и мисля, че ще продължат да се наслаждават на подлостта му. Така че, мисля, поне засега сме в безопасност.
- Обхваща ли Ви понякога параноя от всичките тези болести?
- Осъзнавам, че във всичко, което правим, има риск. Мисля, че в момента ми пука по-малко. Можеш да отидеш в най-добрата болница в света и да те приеме най-умният и най-опитният лекар в света, после да излезеш от болницата и да те блъсне автобус.
Ако мислиш за това през цялото време, никога няма да излезеш от дома си. Такъв е животът и трябва да го осъзнаваме, но не и да ставаме негови затворници. Както дошло, така си и отишло. Такъв е животът.
- Героят, когото играете, е пристрастен към "Викодин". Били ли сте някога изкушен от такива медикаменти, отпускани по лекарско предписание, за да можете да се превъплътите в героя си?
- Взех един викодин. Взех викодин един-единствен път, за да разбера какво е усещането - и то беше много приятно.
- Привидяха ли Ви се бели мишчици?
- Не, не видях никакви бели мишки. Мисля, че загубих половин милион мозъчни клетки, а аз дори нямам толкова много - но го направих един път.
Да чукам на дърво, имам късмета да не съм изпитвал хронични болки през живота си и всеки ден благодаря за това. Но пробвах един-единствен път.
Източник: Нова телевизия, специално за Вести.бг
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни
