Елтън Джон е цар! - провикна се в автобуса ентусиазиран негов почитател след концерта в неделя вечерта.
Фенове от няколко поколения гледаха и слушаха звездата на стадион "Локомотив" на фаталния 13 юни.
Онези, които го помнят от началото на шеметната му кариера, са чакали твърде дълго тази среща на живо: It's gonna be a long, long time till touchdown (Ще мине много дълго време до кацането), както пее той в Rocket Man.
Елтън Джон им направи реверанс, като в програмата на концерта с най-големите си хитове включи предимно песни от ранния си период - когато дори според сдържаната британска критика "той запълни празнотата, останала след разпадането на "Бийтълс".
Не можехме да мечтаем за по-хубав финал, когато като втори бис прозвуча дебютният му хит Your Song, 1969 г. (Песен за теб), която той посвети на всички и всеки един в публиката.
Преди 20-ина години, когато започнаха първите подобни гастроли, скептиците казваха, че звездите от Запада залязват на Изток.
Сър Елтън, който на 25 март навърши 63, обаче демонстрира великолепна форма - макар че гласът му звучи по-дълбоко и плътно, отколкото в младежките години.
Зрителите имаха възможност да го оценят и като пианист
с дългите инструментални партии в някои от песните (особено Rocket Man), които звучаха направо като поп/джаз/рок сюити.
И за концерта в София може да се каже онова, което разказват за историческия му гиг на 25 август 1970 г. в клуб "Трубадур" в Лос Анджелис: "Хората танцуваха в залата, ставаха, аплодираха непрекъснато. Откликът на публиката беше всеобщ. Елтън просто я заля и я отнесе със себе си."
За разлика от Боб Дилън, който бе пределно мълчалив пред българската публика, Елтън Джон анонсира някои от песните, представи бенда си с техните музикални влияния, дори
щедро раздаде автографи на щастливците пред сцената
Той определи софийската публика като "красиво множество" и предложи да ни гостува още веднъж.
За най-нетърпеливите се предлагаше запис на 23-те песни от концерта в mp3 формат веднага след приключването му.
Началото бе с инструментала Funeral for a Friend (Погребение за приятел). Музикантът споделя, че го написал с мисълта какво би искал да звучи на собственото му погребение.
Мелодията очаквано преля в Love Lies Bleeding - следващата я, втора пиеса от легендарния му двоен албум Goodbye Yellow Brick Road от 1973 г., от който тази вечер той изпълни още четири песни.
Сред тях бе и енергичната Saturday Night's Alright (For Fighting), в която текстописецът му Бърни Топин се връща към британските си корени от времето на "сърдитите млади хора".
От същия албум е не по-малко купонджийската Bennie And The Jets, футуристичен рок, който бе придружен с ефектни видеокадри на стената зад музикантите.
"Бени беше един вид Дейвид Бауи, но в рокля - много красива рокендрол звезда. Песента бе замислена като нещо от XXI век", обясняват авторите.
Вдъхновението за едноименната Goodbye Yellow Brick Road (Сбогом на жълтите павета) пък може да се търси във филма "Вълшебникът от Оз". В песента тогава критиката вижда решимостта на Елтън Джон да поеме по собствен път, без да се съобразява с предубеждения и да се вмества в съществуващите рамки и ограничения.
Вече се бе стъмнило, когато сред множеството светлинки от запалки, фенерчета и мобилни телефони зазвуча знаменитата Candle In The Wind (Свещ на вятъра).
Песента ни бе поднесена в оригиналния си вариант -
посветена на Мерилин Монро, починала 11 години по-рано. Героят с тъга се сбогува с актрисата от името на младия човек на 22-рия ред в киносалона: "Много бих искал да те познавам, но тогава бях само хлапак."
На концерта прозвучаха и три песни от албума Madman Across the Water - един от четирите (!), които младият Елтън Джон издава през 1971 г.
Изборът падна върху едноименната Madman Across the Water и първата - Levon, взела името на Ливон Хелм, основател на групата "Дъ бенд", за които Мартин Скорсезе засне филма "Последният валс".
Последната от този албум - Tiny Dancer (Мъничка танцьорка), поначало написана за съпругата на Бърни Топин, гостът снощи
посвети на всички красиви дами сред публиката
"Аз я харесвам, знаех за какво беше и това ме правеше щастлив. Тя е една от двете ми любими песни", казва Елтън през 1977 г.
Може би най-дългото изпълнение за вечерта бе Rocket Man (I Think It's Going to Be a Long, Long Time) от албума Honky Chateau, записан във Франция през лятото на 1972-ра.
За тази песен британският роккритик Пол Гамбачини казва: "Астронавт" беше предупреждението - иззад този завой щеше да изскочи световна известност от величина, каквато никой не можеше да сънува. Елтън се издигна от една от големите попзвезди до най-голямата."
Бърни Топин си спомня, че я написва, прибирайки се вкъщи в една тъмна нощ, когато вижда падаща звезда:
"Замислих се за астронавтите, за това как нещата са се променили. Навремето казваха за невъзможните неща: все едно да отидеш на Марс - а ето че това постепенно се превръща в ежедневно занимание."
Героят тук не е дързък изследовател и покорител на Космоса, а обикновен човек, който тъгува по Земята и жена си.
Песента е дала заглавието на турнето Rocket Man - the Greatest Hits Live, с което Елтън Джон промотира и новата си антология. В тон с космическата тема бяха и бродериите по копринения фрак, който той не съблече въпреки горещината в София преди здрач.
Чухме и Daniel, една от неговите най-любими песни в репертоара му.
Бърни Топин разказва, че тя е за човек, участвал във война, който иска да замине някъде, да се освободи от спомените и да започне нов живот.
Песента открива албума Don't Shoot Me I'm Only The Piano Player, също от 1973-та.
Заглавието му "Не ме застрелвайте, аз съм само пианистът" е закачка с надписите, висели по кръчмите в Дивия запад.
Той е първият му албум, който става №1 и в САЩ, и във Великобритания, като и двата сингъла в него достигат челната петица и в двете страни. С него Елтън Джон става
най-продаваният автор в англоговорящия свят
Оттам е и Crocodile Rock (1972 г.), на която публиката припяваше с тийнейджърско въодушевление, звучи като детска песничка, макар че носи носталгия по рокендрола от 50-те.
Авторите на Speedy Gonzales се оплакват, че са били копирани, а Дон Маклийн е убеден, че Бърни Топин и Елтън Джон очевидно са слушали неговата American Pie.
На българските слушатели Crocodile Rock пък може да напомня и нещо друго - със стиховете си: "Спомням си, когато рокът беше млад... но годините минаха и рокът просто умря".
Самият Елтън е цитиран да признава: "Естествено, че има влияния - исках да вложа в тази песен
всички любими неща, с които съм израснал."
В програмата се редуваха рокпарчета и емблематични балади като Take Me to the Pilot и Your Song (от албума Elton, 1970), The Bitch Is Back и Don't Let the Sun Go Down on Me (от Caribou, 1974), Philadelphia Freedom (сингъл от 1975 г., посветен на тенисистката Били Джийн Кинг и нейния отбор).
След порцията ранни хитове гостът изправи публиката на крака със Sacrifice (от албума Sleeping With The Past, 1989 г.) и няколко други популярни парчета от 80-те.
I Guess That's Why They Call It the Blues и финалната I'm Still Standing (Все още стоя на краката си) бяха от албума Too Low For Zero, 1983-та.
Сърцата разби Sad Songs (Say So Much) - "Тъжните песни говорят толкова много", заключителна композиция от албума Breaking Hearts, 1984-та.
Най-новата песен в репертоара за вечерта се оказа Something About the Way You Look Tonight от 26-ия му студиен албум The Big Picture, излязъл през 1997 г.
На бис, само в собствен акомпанимент на пианото, той изпя Circle of Life - номинирана за "Оскар" песен от анимационния филм "Цар Лъв".
Вероятно най-голям ентусиазъм обаче предизвика Sorry Seems to Be the Hardest Word (1976), която нашумя отново преди няколко години във версията му с момчешката вокална група "Блу".
Концертът, продължил над два часа, се състоя в рамките на 9-ия фестивал "Арена музика", организиран от "София мюзик ентърпрайсиз" (СМЕ), в който видяхме също Боб Дилън, а предстои да посрещнем през юли и "Масив атак".
