Спомнете си за Елвис - днес щеше да е на 75

На 8 януари светът отбелязва 75-годишнината от рождението на Краля на рока Елвис Пресли (Elvis.com).

Центърът на тържествата в САЩ е град Мемфис, щата Тенеси, където се намира домът му и където той е погребан след смъртта си през лятото на 1977 г., едва на 42.

Проявите днес включват концерти и изложби, а сред гостите са бившата му съпруга Присила и дъщеря му Лиза Мари Пресли, които разрязват празничната торта в имението "Грейсленд".

Отворено за посещения през 1982-ра и обявено за национален паметник през 2006 г., там ежегодно се стичат близо 600 хил. посетители (вж. фотогалерия) .

Всъщност той е жител на Мемфис от 13-годишен, когато започва да пее по танцови забави.

Иначе е роден в Тупело, щата Мисисипи, през 1935 г. в набожно, но изключително бедно семейство.

Малко известно е, че всъщност Кралят на рокендрола е имал брат близнак - Джеси Гейрън, който обаче бил мъртвороден, припомня БГНЕС.

Тази трагедия отчасти допринася за майчините грижи, с които Елвис бил обсипан от дете. Когато бил на седем, тя спестила пари и му купила китара - за 12,95 долара.

Още като малък той пеел с баща си

на религиозни събирания, концерти и църковни служби. Влияе се от църковните псалми, а по-късно комбинацията от кънтри и блус, "бял" и "черен" стил, му осигурява уникална музикална самоличност.

Първата крачка към кариера в шоубизнеса прави още на осем години, когато печели пет долара награда на местен конкурс, където изпълнява баладата Old Shep (Старата овчарка).

След преместването на семейството в Мемфис прави впечатление, че юношата не е много общителен, а в училище го смятат за аутсайдер.

По това време се носи с дълга коса, бакенбарди и ефектни дрехи, но въпреки бунтарското си поведение се държи възпитано с възрастните хора и е особено привързан към майка си.

На 19-годишна възраст, вече завършил гимназия, се явява на прослушване при Сам Филипс. По онова време

работи като шофьор на камион

Всъщност причината, поради която посещава малката звукозаписна компания "Сън рекърдс", е именно синовната му обич.

Като подарък за рождения ден на майка си Гладис той й посвещава версия на My Happiness (Моето щастие), като използва That's When Your Heartaches Begin (Тогава започва да те боли сърцето).

Секретарката на студиото Марион Кайскър забелязва самобитния му маниер на пеене и докладва за неговия потенциал на шефа си Сам Филипс.

В първите записи на Елвис участват Скоти Мур (на електрическа китара) и басистът Бил Блек. В младия Пресли собственикът на "Сън рекърдс" съзира онова, за което отдавна е мечтал -

бяло момче, което пее като негър

Дебютната малка плоча на бъдещия Крал на рока, записана там, е That's All Right (Mama) (Всичко е наред, мамо). От другата страна е Blue Moon Of Kentucky (Синята луна на Кентъки) - кънтри песен, която е аранжирана по-скоро блусарски.

Сингълът е издаден в 20 хил. броя. Постепенно новият певец става все по-популярен, а наситените му с еротика изяви на живо влудяват публиката.

Последният му запис за "Сън рекърдс" е кавърверсия на Mystery Train (Тайнственият влак). Пресли навлиза в следващата фаза на кариерата си.

Забелязан е от полк. Том Паркър, бивш панаирен търговец, който по това време вече е и мениджър на няколко кънтрипевци, включително Ханк Сноу и Еди Арнолд.

Той убеждава Сам Филипс, че е в негов интерес да позволи на момчето да пробие на по-високо ниво.

В "Ар Си Ей Виктор" вече са наясно с феномена и се съгласяват да платят на "Сън рекърдс" 35 хил. долара за правата - доста сериозна сума за онези години.

На 10 януари 1956 г., само два дни след 21-вия си рожден ден, Пресли влиза в студиото на новата си звукозаписна компания в Нашвил. Резултатът е Heartbreak Hotel (Хотелът на разбитите сърца).

Песента се задържа на първо място в класациите в продължение на цели осем седмици. Елвис достига за втори път върха с баладата I Want You, I Need You, I Love You (Искам те, имам нужда от теб, обичам те).

После записва най-успешния двоен сингъл в историята на попмузиката - с песните Hound Dog и Don't Be Cruel, която остава №1 в продължение на 11 седмици.

Следват баладата Love Me Tender (Обичай ме нежно) и дебютът му в киното, който получава смесени отзиви (вж. цялата му филмография в IMDB). През 1957 г. изпява All Shook Up и

за две и половина години се снима в три филма

В Loving You (Да те обичам) играе себе си - шофьор на камион, който става попзвезда, - а песента оттам (Let Me Be Your) Teddy Bear (Позволи ми да бъда твоето плюшено мече) се задържа на върха в класациите в продължение на седем седмици.

Третият филм - Jailhouse Rock (Затворнически рок), е най-успешният в кариерата му заради изключителния саундтрак и вдъхновяващата хореография.

През 1958 г. Елвис постъпва в армията, където е обявен за образцов войник. Прекарва по-голямата част от 2-годишната си служба в Германия.

По това време среща 14-годишната Присила Булие, за която се жени през 1967 г.

След завръщането си на американска земя се изкачва отново до №1 с много успешната It's Now Or Never (Сега или никога), в която е използвана мелодията на италианската песен O Sole Mio.

Издава и своя версия на записаната през 1927 г. от Ал Джолсън Are You Lonesome Tonight? (Самотна ли си тази вечер?).

В началото на 70-те години на ХХ век прави грандиозни концерти. Един от тях, на Хаваите (Aloha), се излъчва по сателит в няколко държави, а от завръщането му в Лас Вегас е направен концертен филм, озаглавен That's the Way It Is (вж. трейлъра).

Той е задължителен за почитателите му, а един от хитовете, изпълнени там, е Suspicious Minds.

Междувременно обаче Пресли започва да доносничи на ФБР -

например срещу "Бийтълс", които, без да подозират, му се възхищават искрено и отиват на гости в Грейсленд.

Започва да докладва доброволно, по собствена инициатива, и си избира агентурното име полк. Джон Бъроуз - факт, който става известен месеци след смъртта му.

Изказва пред службите мнение, че външният вид и музиката на ливърпулската четворка носят вина за много от проблемите на САЩ с младежите - макар че и самият той не е бил ангел в това отношение.

В книгата си "Трябва ти само любов" (All You Need Is Love), която проследява историята на популярната музика, британският кинорежисьор Тони Палмър пише за него:

"Стилът на Елвис не се поддавал на дефиниране. Той пеел кънтри, госпъл, ритъм-енд-блус и поп - всичко това в една смес.

Гласът му постоянно се променял, използвал различен тембър за почти всяка песен. Единствените постоянни неща били сексът и вълнението. (...)

Той излизал, като се поклащал цинично, косата му падала в очите, с несиметрична усмивка - а когато музиката започвала, изпадал в безумен пристъп.

Спазми разтърсвали тялото му, сякаш бил включен в контакта на китарата си. Бедрата му започвали да треперят, краката му вибрирали като мощни бормашини.

Той се цупел, изгърбвал се и вървял, като че ли се подигравал с краката си. На сцената подскачал като шофьор на джип, преминаващ през изорано поле.

По телевизията спонсорите позволявали Пресли да бъде показван само от кръста нагоре. Критиците го ненавиждали,

проповедниците го наричали "греховен",

в Маями бил обвинен в нарушаване на благоприличието, а в Сан Диего градските настоятели гласували направо да го забранят, освен ако не изключи от своите изпълнения "всякакви вулгарни движения"...

Но: "От гледна точка на младите Елвис бил всичко, за което те копнеели, макар и подсъзнателно: секс, ярост, независимост, арогантност. И безгранична енергия."

Когато Краля на рока умира на 16 август 1977 г., тогавашният президент на САЩ Джими Картър го определя като един от символите на съвременна Америка.

Митът за него вдъхновява безброй други изпълнители за песни и цели албуми, между които Graceland на Пол Саймън, Black Velvet на Алана Майлс и Walking In Memphis на Марк Кон, популярна във версията на Шер, която във видеото дори се дегизира като Пресли.

Негов голям почитател е Никълъс Кейдж, който във филма "Диво сърце" на Дейвид Линч не само имитира Елвис, но изпълнява сам и неговите песни в саундтрака.

По-късно актьорът беше женен за дъщеря му

Лиза Мари, омъжена преди това за кратко и за Майкъл Джаксън. Миналата година тя сравни нелепата смърт на Краля на попмузиката с ранната кончина на баща си.

Връзка с песента "Мистъри трейн" има едноименният филм на Джим Джармуш, а в "3000 мили до Грейсленд" Кевин Костнър тръгва да обира казино в Лас Вегас, предрешен като Краля.

През последните години "Бандата на Оушън" на реж. Стивън Содърбърг и една реклама на "Найки" популяризираха песента A Little Less Conversation, записана от Пресли за филма от 1968-а Live a Little, Love a Little.

Британският диджей Пол Оукънфолд на свой ред осъвремени Rubberneckin' от друг филм на Елвис - Change of Habit (1969 г.).