П ерничанинът Валентин Дрехарски е пропътувал 29 880 км до Японско море, проследявайки пътя на прабългарите до Волжка България, разказва пътешественикът през БТА.
Дрехарски е изминал разстоянието за 75 денонощия - от 23 юли до 6 октомври, като прекосил седем държави.
За да достигне залива "Златният рог" във Владивосток, перничанинът преминал Карпатите, Урал, Алтай, хиляди километри планински масиви в Монголия и северно от Китай, а и над 10 пълноводни реки, които са по-големи от Дунав.
56-годишният икономист започнал пътешествието си от Перник до Японско море и обратно с 21-годишния си автомобил.
В град Казан се докоснал до копие на меча на хан Кубрат, подарено от България на Татарстан и съхранявано в Националния им музей, заедно с бюст на владетеля, също дарен от страната ни. В Ермитажа бил удивен от множеството артефакти, разказващи за Волжка България.
Преминал и през Алтай, откъдето се смята, че са тръгнали прабългарите по пътя си на Запад. Във Владивосток Дрехарски се поклонил пред внушителен паметник на светите братя Кирил и Методий, издигнат на хълм в града.
Мечтаното Японско море се оказало почти като родното ни Черно море
"В Далечния изток хората са изключително сърдечни, оставяха собствената си работа, за да ме упътят, или да ми помогнат, навсякъде много ми се радваха, разбирайки, че съм българин", споделя пътешественикът.
Дрехарски разказва, че в Монголия пък не е имало автомобил, мотоциклет, или пътник на кон, който да не спре, за да се отзове на молбата му.
Изключително гостоприемно се отнасяли към българина и живеещите в юртите, каквито обитава част от населението на страната.
Мечтаното Японско море се оказало почти като нашето Черно море - с идентична температура на въздуха и водата, но по-чисто и спокойно - поне в началото на септември, когато перничанинът е бил там. Много почиващи къмпингували на самия пясък на брега.
Една нощувка на плажа в курорта Ливадия на Японско море струва 4 лв. за кола и 6 лв. за палатка, разказа Дрехарски. Там няма презастрояване с хотелски комплекси, хората почиват в бунгала и малки 2-3 етажни хотели.
Руският Далечен Изток е посещаван предимно от китайци, западноевропейци, по-малко американци, японци, австралийци и новозеландци, според Дрехарски.
Пътешественикът достигнал и Китай, но нямал разрешение за влизане в страната поради наложения специален режим за лични автомобили на чужденци.
"За да бъде допуснат чужденец в Китай със собствената си кола, трябва да е изкарал курс по китайски език, да докаже минимални познания по езика, също и да има китайска шофьорска книжка", обясни Дрехарски. Затова впечатленията му се изчерпват с красивите нощни светлини на град Хейхе, наблюдавани от град Благовещенск в Амурска област.
Пътуването завело перничанина до най-голямото огледало в света през XIX век, намиращо се в руския град Нерчинск. То било закупено през 1870 г. от сибирския индустриалец Бутин на Световното изложение в Париж и донесено в Русия.
Пътешественикът бил впечатлен от красивия будистки манастирски комплекс, разположен в Иволгинск, недалече от езерото Байкал. Именно край най-дълбокото езеро в света Дрехарски опитал най-вкусната храна по време на пътешествието си - приготвена в крайпътно заведение щука. Незабравимо преживяване за него ще остане и офроудът по черните пътища на Монголия. Малките реки се преминавали по дъното, а при дъжд пътят ставал кален и с локви.
"Колата бе удряна стотици пъти отдолу, подбиха се картерът на двигателя и резервоара, счупи се единият заден амортисьор, откъсна се ауспухното гърне и какво ли още не", разказва пътешественикът. Случило се и така, че два пъти по 4 часа пътувал без да срещне нито кола, нито човек.
Също в Монголия колата му била нападната от стадо кози, които се катерили по нея и ръфали огледала и брони. На връщане заради суровия климат край езерото Байкал на 9 септември се наложило да си купи зимна шапка, а на 19 септември го завалял първият сняг в Западен Сибир.
Пътешественикът гласувал и на изборите на 5 октомври в Букурещ
Пътешественикът не пропуснал и да гласува на парламентарните избори на 5 октомври, като упражнил вота си в българското посолство в Букурещ.
Валентин Дрехарски обикаля света от 1985 г. с личните си коли, оттогава досега общо 4 на брой, с които е изминал близо 170 000 км извън страната. С последния си 21-годишен автомобил, купен втора ръка, е обиколил няколко пъти Европа, достигнал е до Сахара, Кавказкия регион и Иран, вече и до Владивосток.
За последното пътешествие, което е и най-голямото, изтеглил кредит. Носил е голяма част от храната си, нито веднъж не е ползвал хотел, спал е само в колата си.
"Изпълних една своя мечта - да достигна четирите световни океана. През 2006 г., пътувайки до Нордкап, чрез Баренцово море достигнах Северния ледовит океан. През 2012 г. в Иран чрез Арабско море се докоснах до Индийския океан. Няколко пъти съм бил до Атлантическия океан. Сега чрез Японско море стигнах и до четвъртия световен океан - Тихия", разказва щастливият пътешественик.
