Мъртви под парфюмните дървета

З а първи път български снимачен екип успява да заснеме уникалния етнос трунян на остров Бали. Като най-стари обитатели на острова, те наричат себе си Бали Ага.

Обвити в мистерия и следващи загадъчни традиции, трунян обитават трудно достъпен район на брега на езеро в подножието на вулкан. Трунян са уникални в една леко злокобна своя традиция – а именно да не погребват своите мъртви, а да ги отнасят под т.нар. парфюмни дървета, да ги поставят на голата земя, а когато времето си каже думата, да подреждат стени от черепите и костите на своите предци.

Оказва се, че до съвсем скоро, единственият път до селото на трунян бил през водите на езерото. Лодкарите, в желанието си да припечелят някой лев, често прибягвали до нетолкова забавни номера, като например да спрат двигателя на лодката по средата на езерото и да предложат да го „поправят“ срещу някой долар.

Особняци, които не обичат да общуват с външния свят, те „внимават“ да не се обвързват с други етноси и поради това числеността им е намаляла рязко до няколкостотин души. Тази самоналожена изолация се е отразила на бита на Трунян. Да, риболовът дава храна на трапезата им, намира се и ориз. Понякога лодкарите докарват и по някой плод за децата.

От екипа доста време водили преговори с представители на общността с молба да им бъде разрешено да снимат уникалното гробище.

Името на Трунян идва от огромното дърво Taru Menyan, което расте в територията на етноса. Taru означава „дърво“, а Menyan означава „Приятен аромат“. Тару Мънян произвежда солидно количество смола, която се използва от местните за запалване на огън, както и с цел извличане на миризмите, които смолата излъчва. Преди много векове смолата на дървото е била изключително скъпа, търгувала се е на цени подобни на златото.

Тъй като миризмите, излизащи от дървото, имат способността да абсорбират неприятния мирис на разлагащия се труп, често в миналото смолата е била използвана за балсамиране на трупове.

Гробището на Trunyan съхранява само 11 бамбукови клетки, изградени във формата на триъгълни призми. Когато се появи ново тяло, от клетката се освобождава тялото, което е престояло най-много. Тленните останки се поставят на купчина наред с тези на останалите, докато цялата плът, мазнина и мускули се разложат окончателно. Когато останат само костите на покойниците от селото, черепът се отделя и поставя на растящата редица под огромното дърво Taru Menyan.

На жените от Trunyan е забранено да ходят на гробището, когато се отнася мъртво тяло там. Това се дължи на дълбоко вкорененото убеждение, че ако жена стъпи на гробището, докато се полага труп на починал, върху селото ще се стовари катастрофа - например свлачище или вулканът ще изригне.