Я понски учени потърсили отговор на въпроса защо пътуването на връщане изглежда по-кратко в сравнение с това на отиване, съобщи сп. "Сианс е авнир".
Независимо дали пътува с кола, влак или самолет, човек често стига до странно заключение - маршрутът на отиване изглежда по-дълъг, отколкото на връщане, макар разстоянието и продължителността на пътуването да са едни и същи
Това се дължи на грешна преценка за изминалото време, за която е виновен единствено мозъкът, увериха учени от университета на Осака.
Изследването им е обхванало 20 души на възраст между 20 и 30 години, които трябвало да гледат няколко видео материала, всеки с продължителност около 26 минути.
Те били създадени въз основа снимки, направени с камера, която е захваната за гръдния кош на пешеходец.
Половината участници гледали ходенето му отиване-връщане по един и същ път, а останалите проследили ходене по различни маршрути по различни пътища.
По време на експеримента всеки участник трябвало да сигнализира кога според него са изминали три минути от началото му, без да поглежда към часовника си.
Била изследвана и сърдечната дейност на участниците посредством електрокардиограми. Учените констатирали, че двете групи участници имали едно и също усещане за изминалото време.
След това участниците трябвало да попълнят въпросници.
Тогава учените забелязали различия в усещането за изминалото време - участниците намерили маршрута на връщане за по-кратък в сравнение с този на отиване.
"Двете групи участници не усещаха по различен начин изминалото време в рамките на експеримента - заяви съавторът на изследването Риосуки Одзава от университета. - Различията се появиха по-късно, когато те си спомниха за него.
Това е поредното доказателство, че човек не трябва винаги да се осланя на паметта си."
Резултатите от изследването са публикувани в PLoS ONE.
