П редизвикателство ли е да бъдем родители? Как да усетим, че сме готови за деца? За притесненията да станеш майка и за важността да бъдеш активен баща. И колко е голямо щастието да бъдеш родител.
Поговорихме на тези теми с психологa и семеен консултант Милена Каменова, която играе роля и в социалния експеримент по Нова ТВ „Женени от пръв поглед”.
"Да усетиш, че си готов да бъдеш родител не е събитие, а процес, и той е индивидуален. Обикновено този процес е свързан с постигането на вътрешни лични критерии, съзнавани и несъзнавани, които произтичат от опита на човека като дете на родителите си", казва тя.
Какви ценни съвети даде още, вижте в следващите редове:
- Казват, че човек никога не е 100% готов да стане родител, а в един момент това просто се случва и той се радва на щастливото събитие. Така ли е?
- Всеки възрастен човек е от една страна готов, а от друга никога не е напълно готов да има дете. Това се дължи на сблъсъка между природата и културата ни. Въпреки биологичната зрялост, която идва с израстването, и заложените естествени инстинкти у човека да отгледа свои наследници, социалната готовност в днешно време играе по-голяма роля във взимането на такова решение. Семейните ценности са се променили паралелно с еволюцията на човечеството. Поради това в момента вече не възприемаме семейството просто като икономическа единица, а като пространство, в което хората осъществяват своето личностно развитие. Затова осъзнаваме отговорността си като творци на живот и в същото време си даваме сметка за абсолютното си неведение за това, което ще ни се случи.
Всъщност да бъдем напълно подготвени е невъзможно, защото не съществуват готови отговори на въпросите за възпитанието. Своите отговори можем да намерим единствено заедно с децата си. Това, за което е добре ние да се погрижим преди да създадем поколение, е нашата емоционална зрялост и независимост. С нея идва и желанието да направим следващата крачка.
- А как да усетим, че сме готови за деца? Когато биологичният ни часовик затиктака? Когато сме открили партньора? Когато сме усетили финансова стабилност... Има ли изобщо точен момент?
- Да усетиш, че си готов да бъдеш родител не е събитие, а процес, и той е индивидуален. Обикновено този процес е свързан с постигането на вътрешни лични критерии, съзнавани и несъзнавани, които произтичат от опита на човека като дете на родителите си. Едни хора се чувстват готови, когато смятат, че могат да дадат на децата си това, което им е липсвало, а други – когато усетят, че могат да повторят онова, което им е харесвало.
От голямо значение за взимането на решение за бебе е и субективното ни усещане за качеството на взаимоотношения във връзката ни. Ако тя отговаря на нашите потребности и имаме доверие, че можем да съвместим партньорски и родителски отношения, това ни дава сигурност, че няма да изгубим своята идентичност след като станем родители.
- Има ли риск от това една двойка дълго време да не мисли за поколение след себе си и в един момент това да натежи и връзката да приключи? Колко голям е този риск?
- Жизненият цикъл на двойката минава през естествени фази, които бележат етапите на задълбочаване на емоционалната близост и взаимната ангажираност. Застояването в някоя от тези фази обикновено означава, че нещо пречи на хората да минат в следващата.
Ако връзката приключи вследствие на това застояване, вероятно тя няма ресурс да се трансформира и развива. Обратно, ако двамата партньори са в съгласие по отношение на подходящия момент за създаване на семейство и деца, дори и той да излиза извън общоприетите рамки, връзката е в своята субективна хармония и това е, което всъщност има значение.
- За страховете да станеш майка – притеснява ли се съвременната жена от отговорността да бъде майка - дали ще се справи с отглеждането и възпитанието, дали няма да прекъсне за твърде дълго време кариерата си, какво се случва със социалния ѝ живот... И как да се справи с тези опасения?
- По отношение на майчинството често жените са поставени пред избора между това да се съобразят със социалните ролеви изисквания към женския пол, или да се вслушат в собствените си потребности. Като че ли съвременната жена се страхува, че в процеса на балансиране между ролята си на майка, съпруга, жена и професионалист сякаш изгубва себе си като човешко същество. Този вътрешен конфликт може да бъде преодолян, когато посеем у себе си разбирането, че нашето лично благополучие е от ключово значение за всички фронтове, на които се борим.
Всъщност не пълното отдаване на семейството и работата, жертвите и компромисите ни правят ефективни. По-скоро грижата за себе си, спокойствието, емоционалното захранване, реализирането на творческите енергии и таланти са в основата на добрата връзка както със себе си, така и с всички други хора. За едно дете е здравословно да не бъде центъра на света на своята майка. То има по-голяма нужда тя да се чувства реализирана и удовлетворена, отколкото да бъде непрестанно с него на всяка цена.
- Фигурата на бащата – колко важна е тя във възпитанието на детето и защо жените не бива да обсебват децата си, а да си партнират с половинките в отглеждането на наследниците?
- Майката и бащата участват по равно в изграждането на идентичността на детето. Бащата носи стабилност и сила, а чрез начина, по който се държи с детето си, изгражда неговата увереност, вяра в себе си и себеуважение. Връзката с бащата е не по-малко важна от връзката с майката и нейната функция не бива да бъде подценявана. Съвременното общество вече изоставя представата за мъжа като отговорник за оцеляването на семейството и външен наблюдател на израстването на децата. Все повече осъзнаваме колко е важно бащата да общува качествено с децата си. Даваме си сметка, че те изграждат различна специфична връзка с двамата си родители, на основата на която формират своя характер и личностни особености.
Срещат се и семейства обаче, в които бащите не успяват да намерят своето място и полезност в семейството, поради свръхефективността на техните партньорки. Когато жените могат и правят всичко, мъжете се чувстват ограничени и безсилни да се включат адекватно в отглеждането на децата, което може да ги накара да се отдръпнат и да станат по-малко ангажирани в процеса на възпитанието. В такива случаи ролите в родителската система се объркват и всеки член от семейството усеща дисбаланс.
- Щастието да бъдеш родител и как това повлиява на двама души – сближава ли ги емоционално?
Появата на дете може да сближи, но може и да раздалечи една двойка. Общуването е вече на две нива – като партньори и като родители. Когато партньорите са емоционално близки и имат продуктивна връзка като двойка, създаването на дете може да задълбочи още повече доверието и взаимността. По този начин родителството се преживява като привилегия, а не като тежест и повод за раздалечаване. Има и случаи обаче, при които ставайки родители, хората забравят, че са на първо място партньори. Комуникацията се върти само около детето, усещането за приятелство и топлина намалява, конфликтите започват да се изострят... И неусетно достигаме до болезнени заключения от типа „Прекрасна майка е, но е трудна съпруга”.
Както децата, така и взаимоотношенията в двойката изискват грижи. Когато си даваме необходимото внимание един на друг, децата се научават и те да ценят и уважават нашите граници и желания, и интегрират позитивни модели на поведение, които ще прилагат в своите интимни отношения, когато пораснат.
Коя е Милена Каменова, както и с кои области в психологията се занимава, вижте в нейната видеовизитка:
