Какво става с едно градинско джудже, хвърлено в ярост по прозорец на кола по време на бурна раздяла? Или с плюшено мече, подарено някога на Свети Валентин. Сватбена рокля от пропилян брак? Брадва, разбила всички мебели в къщата?
Всички те са показани в Музея на разбитите сърца в хърватската столица Загреб. До всеки експонат има писмени обяснения, разказващи за страст, романтика и раздяла.
Предметите, които са тук, представляват всички етапи на раздялата... и как хората преминават през любовта, казва Дражен Грубишич, дизайнер и художник, който е сред хората, основали музея през 2010 г. Може да кажем, че това е
музей на любовта, само че преобърната,
казва той.
И признава, че на Свети Валентин музеят е посещаван от двойно повече хора.
Спомените, събрани от целия свят, са случайни и разнообразни и варират от фалшиви гумени гърди до гипсова отливка от счупен крак. Всеки експонат е с дати и място на връзките и с бележки от анонимните дарители.
Някои са смешни. Бележката до един жартиер гласи: "Никога не ги слагам. Връзката може би щеше да бъде по-дълга, ако го бях правила".
Някои са пълни с горчивина. Градинското джудже прелетяло над колата, карана от арогантен и безсърдечен съпруг. "То падна на асфалта и си разби лицето. Това бе един дълъг скок, който ознаменува края на една любов", пише на бележка от Словения.
Брадва от Берлин била използвана от жена, която разбила всички мебели, оставени от нейната интимна приятелка. "Колкото повече стаята се изпълваше с разбити мебели, толкова по-добре се чувствах", пише на бележката.
Протеза на крак, която в момента е изложена в Англия в Националния център за занаяти и дизайн, е била дарена от ветеран, който се влюбил в терапевката си. В бележката пише, че протезата е оцеляла по-дълго от връзката, защото била направена от по-здрав материал.
Музеят, разположен срещу столичното кметство, където двойките встъпват в брак, в момента показва около 100 реликви от около 1000, които са били
събрани из целия свят.
Части от колекцията са пристигнали чак от Манила, Лондон и Сингапур, за да бъдат показани.
Във всеки град хората с разбити сърца могат да дарят вещите си на Загребския музей.
Самият музей е продукт на една раздяла. Когато Грубишич и съоснователката на музея Олинка Вистица се разделили, те били затруднени с подялбата на вещите си. Не искали просто да ги изхвърлят и затова създали музей.
Грубишич казва, че дарителите на спомени намират даряването за терапевтично. Така те могат да продължат напред, казва той. Освен това показват, че има нещо универсално. Ние всички сме били със разбити сърца поне веднъж, казва той.
