С поред общоприетото схващане мъжете са еволюционно предразположени към забежки и избягват обвързването.
Американски антрополози обаче откриха доказателства, че мъжкият промискуитет (бел. ред. практиката на безразборен избор) не е универсален и стратегията на силния пол е гъвкава в зависимост от обстоятелствата, например съотношението между половете, съобщиха Ройтерс и АФП.
Когато жените не достигат, мъжете предпочитат да се обвържат дългосрочно, обобщи Райън Шахт от университета на Юта.
Жените пък, за разлика от стереотипа, могат да са не по-малко заинтересувани от еднократните връзки.
Идеята, че еволюцията е оформила мъжете като донжуановци, изглеждаше солидно подкрепена с теория. Според нея колкото повече жени е имал един мъж и не се обвърже с една и децата им, толкова по-многобройно ще е поколението му, на което той ще предаде гените си.
А това е мярка за еволюционен успех.
В експериментите студентите обикновено казват, че предпочитат флиртовете пред обвързването и оттам идва изводът, че това поведение е предопределено еволюционно.
Шахт и Моник Боргерхоф Мълдър от университета на Калифорния в Дейвис провериха идеята си сред индианците макуши в Гвиана.
В осемте изследвани общности съотношението между мъже и жени е варирало от 1,43 до 0,93.
Колкото по-многобройни били мъжете, толкова по-рядко те попадали в стереотипа да предпочитат флиртовете пред обвързването. Това също е еволюционно обусловено, отбелязва Шахт.
Обвързването в такъв случай увеличава възможностите за съвкупление, в сравнение с привличането на нови партньорки.
