Тайнствените великани на Патагония

В първите съобщения на европейци от XVI век, свързани със слабо проучените по онова време области и крайбрежие на Патагония в Южна Америка, се съдържат и разкази за митична раса на гиганти, които в продължение на над два века пленяват въображението на пътешественици и изследователи.

За тях и за други подобни мистерии и неразгадани случай, пленявали човешкото въображение и предизвиквали разума, разказва сайтът Nerazgadano.info.

През май 1766 г. фрегатата "Делфин" от флота на Кралство Великобритания, командвана от английския мореплавател вицеадмирал Джон Байрон (дядо на знаменития английски поет Джордж Гордън Байрон), акостира в лондонското пристанище след почти двугодишно околосветско плаване.

Завръщането ѝ поражда множество слухове, свързани с предполагаемите срещи на екипажа с триметрови гиганти край бреговете на Патагония. Те се превръщат незабавно в сензацията на деня, за която не пропускат да разкажат някои от най-авторитетните местни издания.

Гигантите на Магелан

За занимаващите се с мореплаване обаче това далеч не е сензационна новина, тъй като истории за срещи с подобни исполински същества се разказват от векове. Една от най-любопитните сред тях е свързана с името на легендарния португалски мореплавател Фернандо Магелан, осъществил първото в историята околосветско пътешествие.

За въпросната среща научаваме от дневника на венецианския учен и изследовател Антонио Пигафета – летописец на Магелановата експедиция от 1519 до 1522 г., който подробно описва срещите на европейците с раса на южноамерикански великани, които Магелан кръщава патагонци (означаващо в превод "големи крака"), а на самата земя пък дава името Патагония.

До неочакваната среща се стига, след като Магелан, търсейки естествена водна връзка между Атлантическия и Тихия океан, взема с флотилията си от пет кораба югозападен курс, минавайки покрай бреговете на Бразилия и Аржентина и достигайки до залива Сан Хулиан

в Източна Патагония, където прекарва с хората си общо пет месеца

През този период сред част от членовете на екипажите избухва бунт, който е своевременно потушен, а подбудителите му – жестоко наказани. Междувременно успехът на експедицията е сериозно застрашен от привършването на хранителните запаси и задаващия се глад сред тази непозната и безлюдна земя.

Тъкмо тогава един ден южно от залива са забелязани пушеци в небето, идващи някъде от вътрешността на материка, а през нощта целият бряг е осветен от странни светлини, което дотолкова впечатлява моряците, че те го кръщават Земя на светлините.

На следващия ден на един от крайбрежните хълмове се появява някаква

странна фигура, която с приближаването си хвърля в ужас всички,

тъй като се оказва, че това е мъж с необичайно висок ръст, който за всеобща изненада започва да танцува и пее, а с едната си ръка да посипва главата си с пясък.

Запознат с необичайното изразяване на дружелюбност от страна на местното население към чужденците, Магелан нарежда на няколко от хората си да повторят движенията на гиганта в знак на добронамереност и малко след това той се приближава към тях със спокойно и радостно изражение на лицето, сочейки с пръст към небето, очевидно считайки ги за богове.

Великанът се оказва с изключително добродушен нрав, но независимо от това внушителният му ръст от около четири метра вдъхва обясним респект на всички, тъй като дори и най-едрите и силни мъже едва достигат до кръста му и могат спокойно да минат изправени между разкрачените му крака.

Невероятен се оказва и апетитът му,

след като само на едно хранене той успява да изяде с лекота половин ведро със сухари, да изпие цяло ведро с вода и дори да погълне живи няколко корабни плъха, които моряците му предлагат, за да се позабавляват.

Особен интерес гигантът проявява към всевъзможни дрънкулки (мъниста, украшения, огледалца), които испанците щедро му подаряват, за да спечелят доверието му, тъй като имат тайно поръчение от крал Карл V, финансирал експедицията, да доставят в Испания всичко по-рядко и куриозно, което срещнат по пътя си, включително и представители на други човешки раси.

Не след дълго към великана се присъединяват и няколко негови себеподобни, които снабдяват изгладнелите моряци с ядливи корени, миди и еленово месо. Всички са весели и много приятелски настроени, с боядисани в бяло, червено, жълто и оранжево лица, с огромни мокасини на краката и красиви шапки от пера.

Те обаче категорично отказват да последват чужденците

в далечната им страна, заради което последните прибягват до хитрост, като успяват в крайна сметка да примамят и заловят двама от тях с окови, които наивните туземци вземат за украшения.

По пътя към дома обаче на корабите избухва епидемия от скорбут, а гладът взема допълнителни жертви, сред тях и пленените исполини, които испанският крал и дворът му така и не успяват да видят с очите си.

Други свидетелства

През последващите десетилетия след Магелан има множество съобщения за срещи с патагонските гиганти, които идват от различни източници. Сред тях са: корабният капелан сър Франсис Флетчър (писал през 1579 г. за срещата си с тях, уточнявайки, че ръстът им не отговаря на описания по-рано от испанците), сър Томас Кавендиш (който твърди, че към края на 80-те години на XVI век е видял в Патагония хора, достигащи на височина до 16 педи), Уилям Адамс (съобщаващ за въоръжени сблъсъци между екипажа на холандски кораб и необичайно високи туземци от остров Огнена земя през 1590 г.) и Антъни Нивет (който твърди, че през 90-те години на XVI век е видял с очите си огромното тяло на 3,7-метров великан).

Възможното обяснение

По-късни автори вече считат, че патагонските гиганти не са нищо повече от любопитна мистификация или най-малкото са пример за значително преувеличени или изцяло неверни най-ранни описания на конкретната географска област от южноамериканския континент.

През XVIII век френският натуралист Жорж-Луи Льоклерк дьо Бюфон, автор на 36-томната "Естествена история", изказва предположението, че населението на Патагония изглежда с великански ръст на фона на далеч по-малките по размери представители на местната флора и фауна.

Съществуването на гиганти в тази част на света е окончателно опровергано от френския палеонтолог и пътешественик Алсид Десалин д`Орбини, който през XIX век посещава земите на Патагония, но така и не открива следи от подобни същества.

Проведени през XX век антропометрични изследвания и измервания пък дават основание да се предположи, че средният ръст на коренните жители на Патагония през XVI век (времето, когато с тях се сблъскват членовете на експедицията на Магелан) е бил около 180 см, което значително превишава средния ръст на испанците от онова време.

Това би обяснило напълно защо в очите на последните те са изглеждали като истински великани.

Припомнете си 10 исторически личности, които може и да не са реални, колкото и да сме свикнали с имената им. Животът им е обвит в легенди, но няма много информация за реалното им съществуване в историческите извори: