С лучилото се с 13-годишната французойка Анжелика Котен, останала в историята с прозвището Електрическото момиче, е считано за първия документиран случай, доказващ реалността на един от най-любопитните паранормални феномени – телекинезата. Анджелика имала невероятната способност да изтласква предмети при приближаването си.
Този случай не е единствен в историята на науката, като се счита, че не става въпрос за някакво свръхестествено явление, а за необичайно състояние на човешкия организъм, при което в него се проявяват електрически свойства, каквито се наблюдават при някои животински видове в природата. Точният механизъм на този процес обаче все още остава загадка за науката.
За него и за други подобни знакови случаи разказва, използвайки разнообразни източници, сайтът за събития и феномени, останали неразгадани и до днес - Nerazgadano.info. Новите истории можете да следите и в тази "Фейсбук" страница.
Тайнствената сила
На 15 януари 1846 г. в селцето Бувини, Северозападна Франция, Анжелика (ниска на ръст, но със солидно телосложение девойка, физически и умствено изостанала, апатична и едва способна да говори) плете в дома си копринени ръкавици с още три свои приятелки.
Около 8 ч. вечерта тежката дъбова маса на един крак, върху която момичетата работят, изненадващо се раздвижва от само себе си, което е достатъчно, за да ги ужаси до смърт и да ги принуди да напуснат с писъци стаята.
Първоначално разказът им за случилото се е приет с недоверие от семейството и съседите, но това се променя, след като в присъствието на свидетели те подновяват работата си и масата отново се раздвижва и преобръща - точно когато Анжелика се опитва да вземе поставеното си върху нея плетиво.
На следващата вечер необяснимото явление се повтаря отново и така на практика заниманията на Анжелика стават невъзможни, тъй като тя отблъсква всеки предмет, оказал се в непосредствена близост до нея. Тя не е способна да борави дори и с най-обикновена игла.
От този момент за жителите на Бувини вече няма съмнение, че момичето е "обладано от нечиста сила" и трябва незабавно да бъде изпратено в манастир.
Нажежените страсти са успокоени от местния свещеник, който изненадващо заявява, че тя не е жертва на тъмни сили, а е болна от някакво рядко или все още неизвестно заболяване, което изисква не екзорсизъм, а медицинска намеса.
Научен интерес и популярност
Скоро за случващото се в Бувини научават и в близкото градче Мамер, но тамошните лекари не проявяват особен интерес към феномена, поради което някой си мосю Фаремон (уважаван и образован гражданин) решава да заведе Анжелика при тях, за да им го демонстрира.
В крайна сметка двама лекари се съгласяват да посетят една демонстрация на способностите ѝ в дома на фармацевта мосю Фрамаж, която обаче се оказва неуспешна и не успява да ги убеди.
Самият Фаремон провежда няколко опита с нея, опитвайки се да докаже своята хипотеза за източника на наблюдаваните явления, които той не се поколебава да припише на
Силата на електричеството
Фаремон оставя подробно описание на своите наблюдения и опити, извършени с Анжелика в присъствието на някои от най-образованите и уважавани жители на Мамер и някои съседни градове, които на свой ред оставят писмени свидетелства.
Виждайки, че способностите на дъщеря им предизвикват значителен обществен интерес, родителите на Анжелика решават да извлекат финансова облага от това и започват да пътуват с нея, печелейки от платени публични сеанси, които са посещавани от голям брой хора.
Пътуване до Париж
Междувременно е взето решение Анжелика да бъде представена пред някои от членовете на Френската академия на науките. На 11 февруари тя пристига в Париж с родителите си, където още на следващия ден към нея проявяват интерес голям брой учени. Сред тях са научният секретар Араго и доктор Таншу, провел с нея серия от опити, продължили повече от два часа.
По време на публичния сеанс в сградата на Академията, състоял се на 17 февруари, Араго дава подробни обяснения относно извършените от Таншу опити, цитирайки предоставените му от самия доктор записки, които впоследствие влизат в официалния доклад от проведения сеанс.
Става ясно, че по време на опитите са наблюдавани премествания на мебели и движения на хартиени ленти и кръгове, на които Анжелика влияе по някакъв необясним начин само с присъствието си.
Таншу констатира, че невидимата сила не е константна, а се променя
в рамките на денонощието, достигайки своя пик между 7 и 9 ч. вечерта.
Наред с това тя се излъчва само от лявата страна на тялото, а лявата ръка (частта между китката и лакътя) е по-топла от дясната и има постоянен лек тремор. Пулсът варира от 105 до 120 удара в минута и като цяло е неритмичен.
Тайнствената сила обаче, усетена от изследователите като студен полъх, изчезва, когато Анжелика седи на стол и не докосва пода с краката си, подпира се на дланите си, както и ако повърхността под нея е восъчна, гумирана или стъклена.
Самият Араго потвърждава голяма част от твърденията на Таншу, настоявайки да се сформира специална комисия, която да изследва още по-обстойно феномена. Академията на науките приема, назначавайки комисия от шест души, сред които и самият Араго.
Тя се събира на следващия ден в Ботаническата градина, но отделя твърде малко внимание на механичните прояви на тайнствената енергия, а физическите прибори така и не констатират в тялото на Анжелика свободно електричество. След общо два сеанса комисията излиза със заключението, че не са отчетени необичайни свойства.
По същото време силата на Анжелика изненадващо започва да отслабва с всеки изминал ден, докато накрая съвсем изчезва, без така и да получи рационално обяснение.
Този случай не е единствен в историята на науката, като се счита, че не става въпрос за някакво свръхестествено явление, а за необичайно състояние на човешкия организъм, при което в него се проявяват електрически свойства, каквито се наблюдават при някои животински видове в природата. Точният механизъм на този процес обаче все още остава загадка за науката.
