Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София... През хилядолетната си история днешната българска столица е имала различни имена. Всяко със своето значение, разказва поредният епизод от поредицата "5 минути София".
Ние не знаем как хората от неолита са наричали своето селище 6000 г преди Христа.
"Градът на топлата вода" или просто "Градът на планината"... Най-ранното име на античното селище Сердика идва от първите му обитатели - тракийското племе серди.
Те живеели в полите на Витоша почти две хилядолетия. Малко повече от времето, в което ни е познат християнският свят до ден днешен.
По-късно, когато градът е вече част от Римската империя, той за първи път променя името си. Поводът за това е да бъде почетен и уважен владетелят, по чиято воля е получено правото за автономно управление. Така император Марк Улпий Траян е увековечен в новото име на града - Улпия Сердика.
Следващото наименование идва чак през 812 г. сл Хр. Тогава българският хан Крум присъединява града към Първото българско царство. Наричат го Средец, защото се намира по средата между Дунав и Бяло море и между Черноморието и Адриатика.
Константинополските хроникьори от XI в. обаче споменават града с друго име - Триадица.
През далечната 343 г. в базиликата "Света София", която и до днес е сред символите на българската столица, се събират всички духовни водачи на християнския свят. На това събитие, останало в историята под името Сердикийски събор, е утвърдено православното учение за Светата троица. Оттам и името Триадица.
Oтново храмът "Света София" ще се окаже ключов за разгадаването на тайнството около последното име на града. През епохата на Второто българско царство митрополитската църква се ползва с престиж и известност. Затова и градът започва да се споменава като град на "Света София".
Мнозина смятат, че българската столица носи името на храма, построен през IV в. Други мислят, че названието идва от една вярваща християнка. Светата мъченица София, която през 126 г. умряла за вярата заедно с трите си дъщери. И до днес тя е много почитана, а нейният църковен ден се отбелязва като празник на града.
Истината е, че храмът, светата мъченица и градът са кръстени на едно и също нещо - Светата премъдрост божия - едно от имената на младия Исус Христос.
Светата премъдрост божия е необятна, всемирна и всепрощаваща...
Много хора са се опитвали да я опишат. Едно от най-поетичните превъплъщения на идеята за божията мъдрост е изказано от апостол Павел в обръщението му към коринтяните. Какво е божията мъдрост?
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Много са градовете, пожелали да бъдат озарени от Божията премъдрост. Някои, като Константинопол, са останали в историята само с имената си. Или пък със спомена за отминалото си имперско величие. Други отдавна са забравени напълно под пепелта на времето. Само един е градът, получил и запазил чрез името си чак до съвременността Божията премъдрост. София.
