Д а спасиш човек в ситуация на живот или смърт е нещо, което мнозина от нас правят инстинктивно. Но това действие не е уникално за хората, пише Би Би Си.
Много примати също си помагат взаимно. Те са най-близките роднини на хората, така че е много вероятно и нашите маймуноподобни предци да са се държали по същия начин.
С други думи,
нашето желание да спасяваме другите е древна черта, която съвременните хора са наследили.
Оказва се, че тази черта може да се проследи изненадващо дълго назад. Гризачи, като плъховете, са много по-отдалечени наши родственици, а общият ни прародител трябва да е живял преди милиони години. Въпреки това, според нов експеримент, плъховете ще спасят приятелите си от удавяне.
Когато един от тях паднал във вода, друг плъх бързо се научил как да борави с лост, за да помогне на приятеля си да избяга на сухо и безопасно място. Те правели това, дори и когато са изкушавани от шоколадово лакомство. Използвали лоста, за да помогнат на свой събрат, дори, когато това означавало, че ще загубят лакомството.
Следователно
плъховете се ангажират да помагат и показват "просоциално поведение" дори и това да не им носи награда. Да помогнат на плъх в беда е ценно за тях.
Опитът от миналото също играе роля в това поведение. Ако плъхът спасител е имал подобно преживяване и е бил близо до смъртта, той много по-бързо се впуска да помогне на свой приятел.
Изследването показва, че плъховете могат да показват съпричастност, признават страданията на другите и искат да ги облекчат. Разкритието, че плъховете демонстрират емпатия, може да доведе до редица други проучвания, даващи представа за невронната основа на социалното поведение.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!