Историите за животни, които разказваме на децата са смесица от митове и реалност, която оформя нашето разбиране за другите видове.
Ако се съди по вечния ѝ живот, най-успешната история в това отношение е тази за колито Ласи.
"Ласи се връща у дома" се появява за първи път като статия в списание през декември 1938 г, романът се появява две години по-късно, филмът – през 1943 г. със седем продължения, а след това излиза и телевизионен сериал, който се излъчва в продължение на 20 години, започвайки през 1954 г. с две продължения до 1999 г.
Накратко оригиналната приказка за Ласи е история за куче, което рискува да умре, за да се прибере у дома при първото си семейство. Проблемът е, че
всички доказателства сочат, че кучетата не скърбят дълго за отсъстващите собственици.
Човешкото и кучешкото общество са много различни. Странното е, че вълците, които са предците на кучетата, имат семейна структура, подобна на човешката.
Вълците, както хората, формира устойчиви двойки. Майката и бащата вълци си помагат, за да отгледат поколението си. Бащите носят храна на бременните или кърмещи майки. Братята и сестрите от предишно котило също може да помагат при носенето на храна за малките и да ги учат на нещата от живота.
При кучетата няма нищо такова, те са напълно безразборни. Това не е коментар за морала им, а технически термин от биологията, което означава, че когато е разгонена женската може да стане половинка на всички налични мъжки кучета.
Следователно кученцата, родени в едно котило, могат да са потомци на повече от един баща. Въпреки, че
"баща" е понятие, което кучетата не разбират.
Мъжките не играят никаква роля в отглеждането на потомството. Майките пък се грижат за малките само, докато имат нужда от тях, след което кутретата са оставени изцяло на собствените си грижи. Те познават бащите си и братята и сестрите си от предишни котила, само ако хората са се намесили, за да наложат семейната структура, която предпочитат.
Това е проста и ясна биология, която ни дава основание
да спрем да проектираме върху другите видове нашите очаквания и разбирания за семеен живот.
Нестихващата популярност на Ласи показва как, когато доведем куче в дома си, ние го превръщаме в член на семейството. Ние много имаме нужда да вярваме, че те ни отвръщат със същото, въпреки че това напълно отсъства при тях.
Историята на Ласи е история за това как миньор, останал без работа, е принуден да продаде красивото си куче на заядлив богат херцог. Кучето Ласи обаче решава да бъде с миньора и всеки ден бяга от дома на херцога, за да посрещне сина му от училище.
За да спре това херцогът завежда Ласи в имението си в Шотландия и тогава тя ръгва на дълъг и изтощителен път към дома на миньорското семейство в Йоркшир. В крайна сметка историята завършва щастливо, кучето се събира с любимите си стопани, бащата намира работа и всичко е прекрасно.
Ако в действителност кучетата бяха като Ласи и бяха толкова лоялни към първото човешко семейство, в което са живели, то те щяха да умират, ако им се наложи да се преместят в нов дом.
Има толкова много хора, което вече не могат да се грижат за кучето си и го дават в приют. Някои от тези кучета намират нов дом и са щастливи в него. Ако вярваме на историята за Ласи, ще допуснем грешка.
Ето защо Ласи, не се връщай у дома. Всичко ще е наред и ти ще си щастлива, ако останеш, където си.
