Е зерата на нашата планета са се развивали десетки хиляди години и са огромен и ценен резерв от сладководни води. Създадени посредством климатични и геоложки условия, те се поддържат с помощта на деликатния баланс между водата, която ги захранва, и реките, в които се вливат.
Макар че всички езера изглеждат почти еднакви, те са изключително разнообразни. Някои от тях са дълбоки колкото океани, други изглеждат така, сякаш че съществуват цяла вечност, докато трети се появяват и изчезват със смяната на сезоните. Но всички имат нещо общо - в своите дълбини и брегове те са дом на богати и разнообразни форми на живот. Поредицата по Viasat Nature - „Тайният живот на езерата“ разказва историята на пет от най-забележителните водни басейни в света. Епизодите ще се излъчват всяка сряда в периода от 10 юни до 8 юли, от 21:05 ч.
Сред всички езера на планетата, има едно, което съществува вече над 25 милиона години - Байкал. Разположено в сърцето на Сибир, то е най-дълбокото и най-широкото на земята и е най-големият резервоар на сладководна вода. Всичко това се допълва и от уникално разнообразие на флора и фауна по крайбрежните му територии.
Местните жители наричат Байкал „море“, макар да е сладководно. История разказва за жена, която се е занимавала с научни изследвания в Москва и е сравнила езерото с „красива мелодия, която всеки научава от малък“. Тази „мелодия“ е съставена от множество „ноти“ — изумителни брегове, невероятно бистра вода и разнообразие от необикновени създания, които могат да бъдат открити единствено там. Освен това, Байкал е уникален и заради възрастта си, тъй като животът на по-голямата част от езерата е средно 10-15 хиляди години, след което се заблатяват и изчезват.
Друго също голямо и сладководно езеро е Тонле Сеп в Кралство Камбоджа. Често неговото име се превежда като „великото езеро”, както и като „голямата сладководна река”.
Това е един от най-големите рибарници в света, което го превръща от огромно значение за икономиката на Камбоджа. Статистиката сочи, че всяка година около 1 милион души изкарват прехраната си именно в рибарската индустрия. В дълбините си това езеро е дом на няколкостотин вида риби, водни костенурки, крокодили, както и други бозайници. В околността му има рибарско селище, което на практика „живее” над водата. Там са построени училище, магазини, колиби и всичко това само върху дървени кокили. През 1997 година Тонле Сап е определно като екологичната точка на ЮНЕСКО.
Далеч от градовете и с непредсказуем климат, прекрасните дюни на националния парк Ленсойс Мараненсис в Бразилия са благодатна почва за живот на езерото Ленсойс. Определено може да се каже, че това е едно от най-изумителните и интересни места в света.
Дъждовната вода се събира в долините между дюните, като се образуват сини и зелени лагуни, които достигат своя пик на напълване между юли и септември. Любопитно е, че Ленсойс е и дом за много риби. Въпреки безследното изчезване на лагуните през сухия сезон, рибният хайвер се пренася до това място от птиците.
Друго очарователно и магическо място е езерото Титикака. Разположено между Боливия и Перу, то е най-високият воден басейн в света, тъй като се намира на 3 812 метра надморска височина в Андите.
Според митологията край езерото е роден Манко Капак - първия цар на инките. Легендите разказват, че светът е сътворен в Титикака от бог Виракоча, който излязъл от езерото и създал слънцето, луната, звездите и първите хора. За този древен народ езерото било тяхното рожденно място, към което духове на умрелите се връщали.
В наши дни Титикака впечатлява със своето разнообразие от флора и фауна. В езерото може да се лови пъстърва и други характерни видове, както и интересен вид жаба - Telmatobius сuleus. Тя е дълга почти половин метър и достига тегло от 450 грама. Популацията на този характерен за Титикака вид е 15 милиона, като жабите никога не излизат от езерото.
Един от епизодите на „Тайният живот на езерата“ ни премества от Латинска Америка на изток между Южен Египет и Северен Судан. С брегове от пясъчни дюни, там се намира един от най-обширните изкуствени водоеми в света - езерото Насър. То е създадено като резултат от изграждането на Асуанската язовирна стена между 1892 и 1902 г. от британския инженер Уилям Уилкокс.
Египетското име на езерото е дадено в чест на президента на страната - Гамал Абдел Насър, който е вдъхновител и главен организатор на спорния проект на Асуанския язовир. Но суданците предпочитат да го наричат Нубия.
След изграждането на езерото, Египет успява да се справи с проблемите, които идват от ежегодните наводнения по долината на Нил, като едновременно с това си набавя и необходимите водни ресурси за култивиране на части от пустинята. От друга страна обаче това води и до екологични и демографски трудности, както и проблеми, свързани с опазването на културното наследство в региона. Под водите на изкуствената маса остават множество ценни археологически обекти. В днешно време около езерото Насър има останали паметници, които не са потопени в неговите води и това са храмът на Дака, храмът Амада и Каср Ибрим.
И това са само част от хилядите езера по света. Още интересните факти за тези пет очарователни места може да гледате в поредицата „Тайният живот на езерата“, всяка сряда от 10 юни до 8 юли, от 21:05 часа по Viasat Nature.
