И звестният американски акробат Ник Валенда е готов да се изправи пред поредното си предизвикателство. Човекът, който пръв прекоси Гранд каньон, ходейки по въже, под което имаше почти 500-метрова пропаст е същият, който се „разходи“ и над бушуващия Ниагарския водопад на 60 метра височина.
Валенда, който е цирков артист седмо поколение, сега възнамерява да мине, отново по въже, между два небостъргача в Чикаго.
Той няма да ползва предпазни средства и ще разчита само на силите и координацията си. За да е още по-трудно обаче,
въжето ще е опънато под наклон, а самият Валенда ще е със завързани очи.
Особено сериозно се очертава да бъде предизвикателството, поставяно от силните ветрове, с които Чикаго е известен.
Опитът му ще бъде излъчен на живо по „Дискавъри чанъл“ на 3 ноември в 2 ч. българско време, както и в специален сайт – SkyscraperLive.com, който е достъпен на 14 езика в 60 страни по света.
„Както е известно, това е „градът на ветровете“ и ще е истинско предизвикателство да ходя по въже през зимата. Ще изпитам границите на способностите си отново, защото
много обичам да правя неща, които повечето хора смятат за невъзможни“,
казва Валенда. Като начало Ник възнамерява да се качи на покрива на легендарния търговски център „Марина Сити“ под ъгъл от 15 градуса. От западната му кула той ще трябва да достигне до 50-етажната сграда „Лео Бърнет”, която се извисява над река Чикаго. След това ще премине от западната до източната кула на небостъргача.
Валенда очаква скоростта на вятъра да е около 80 км/ч. Казва, че не би се пробвал, ако е повече. В защитена среда обаче е тренирал с ветрове до 190 км/ч, а обичайната му практика е да тренира при вятър между 110 и 140 км/ч.
„Ходя на въже от 2-годишен, така че знам как се прави.
Докато прекосявах Гранд Каньон ветровете стигнаха до 77 км/ч, а при прекосяването на ниагарския водопад влажността беше толкова висока, че нямаше много добра видимост.
При тренировките за Чикаго обаче не вятърът е основният фокус, а оборудването – ако въжето под краката ми е стабилно, съм уверен, че мога да премина. Също съм сигурен, че
дори и нещо да се случи, ще мога да се хвана за въжето с ръце“,
споделя Валенда. Макар да не ползва защитно облекло или мрежа, при евентуален инцидент той разчита именно на това, да се хване за въжето. От двете страни на въжето има екипи, които биха могли да стигнат до него в рамките на минута-минута и половина, въпросът е да издържи.
Помни добре, как неговият прадядо не е успял да стори това през 1978 г. и е загинал.
При Карл Валенда обаче основният въпрос е бил с физическата издръжливост – по времето на онзи опит той вече е бил на 73 години. За да е всичко под контрол, Ник сега тренира и за подобни спешни случаи – би могъл да остане във въздуха, държащ се за въжето, в продължение на 20 минути.
Валенда разкрива още, че тренира всеки ден – първо във фитнес залата за около час, където прави кардио упражнения и вдига тежести. После се качва на въжето и ходи по него в продължение на 4 – 5 часа, всеки ден. Не по-малко важно е и психическата подготовка обаче, споделя той,
