Дали те чуха добре елегантната жена по телевизията?
Възможно ли е тя наистина да говори за техния съсед, беззъбия мъж, който прекарваше времето си, продавайки старо желязо? Камерата се обърна към изглеждащия уплашен Назиф Муич. Да, това беше той.
Техният Назиф, който току-що бе изпреварил Мат Деймън и Джъд Ло
и спечели наградата за най-добър актьор на Берлинския филмов фестивал. Изведнъж той се покатерва на сцената, получавайки поздравления от връчващите наградите и целувайки своята Сребърна мечка.
Почти неграмотният 42-годишен ром се разтрепери, изричайки няколко думи на благодарност към "моя най-добър приятел Данис Танович, режисьор на "Епизод от живота на събирача на старо желязо", филм, в който Муич играе самия себе си.
В село Полице стари и млади излизат от бедняшките си къщи, викайки: "Назе, Назе", както наричат Муич, танцуват в снега и правят планове да постелят червен килим над калния път и да изпекат агне в чест на своята израснала на местна почва филмова звезда, когато той се завърне у дома.
Всички бяха залепени за телевизорите си тази нощ, казва Исмет Беганович.
Но след това всички излязоха навън и започнаха да крещят посред нощ.
Филмът превръща в изкуство реалната борба на Муич да спаси живота на жена си, след като тя преживява спонтанен аборт.
Лекарите отказали да я лекуват, защото двойката нямала нито здравни осигуровки, нито 500 евро, които им поискали за операцията.
Статия във вестник за тяхната борба привлякла вниманието на Танович и го вдъхновила да заснеме филма. Надявам се, че неговият живот ще се промени завинаги, заяви получилият награда на Академията режисьор пред репортери след изненадващата победа на Муич.
Той наистина се промени веднага.
Докато партито по повод берлинските награди продължаваше през нощта, Муич се опитваше да разбере страната на чудесата, в която се бе озовал.
Храната бе хубава, спомня си той, и всички бяха хубави и приятни, с изключение на един неприятен тип, който го следял където и да отиде.
Излизам да изпуша една цигара, а той идва след мен, спомня си Муич.
Отивам до банята, той ме следва отново. Където и да отида, и той отива там. Убеден, че огромният мъж се интересува от статуетката му, Муич казва, че решил, че следващият път, когато отиде в тоалетната, ще се обърне и ще каже:
"Ето, вземи проклетата ми Мечка, но ме остави да си свърша работата на спокойствие."
Той не трябвало да прави това. Организаторите на фестивала обясниха, че следящият го човек е неговата лична охрана и всички звезди имат такава.
Сега, два месеца по-късно, до порцелановите фигурки на ревящ лъв и седящо куче, статуетката на Сребърна мечка украсява етажерка в дневната на Муич.
Назиф продължава да разглобява стари коли и хладилници в двора си, за да ги продава като скрап, но освен това обикаля ромските квартали и държи речи за това колко е важно да се ходи на училище.
Муич получи дарение от 1000 евро от общината и няколко купчини тухли за нова къща - една награда за славата, която той донесе на общината.
Може би най-голямата му награда е приличен комплект зъбни протези, платени от саревски месар.Те ще бъдат готови по-късно този месец.
Мисли ли за филмова кариера? Да, казва той, но не и в порното.
Беше като в приказка, разказва Муич, сърбайки кафе и гледайки как четиригодишната му дъщеря Сандра бута Сребърната мечка, която тя кръсти Теди, из къщата в своята пластмасова количка за кукли.
Съпругата на Муич Сенада Алиманович е гледала церемонията по връчването на наградите по телевизията вкъщи, но гледа на цялата история за съпруга си - филмова звезда по-малко романтично.
Какво ни донесе Теди всъщност, пита тя, докато държи в скута си най-малкото си дете, осеммесечно бебе, наречено Данис на името на режисьора.
Хладилникът ни е празен. Никога не съм била богата и не се нуждая от състояние, а само от нормални условия за живот за моите деца, казва тя.
Може би дом, който да не е бунище. По-спокойно, отговаря съпругът й. Когато Данис продаде филма, той каза, че ние ще получим дял от печалбата и ще се преместим някъде.
Той никога не би ни излъгал, казва Муич.
Източник: БТА
Последвайте ни
