В ранното утро на 22 октомври 1844 г. около 100 хил. души в САЩ и в Канада очакват края на света. Тези хора са представители на всички обществени прослойки - лекари, адвокати, селяни, скитници. Обединява ги вярата им в изчисленията на Уилям Милър, самоук проповедник от Ню Йорк. Милър анализирал Библията и пресметнал, че точно на този ден Христос ще слезе на земята, за да прибере в рая малцината праведници и да прати в пъкъла всички останали.
Хората разпродали, каквото имали, простили се с приятели и роднини е зачакали Страшния съд. Чакали го в черкви или у дома си, из гората и по планините. Ала на сутринта на 22 октомври слънцето си изгряло както обикновено, а от Месията нямало и следа. Така този ден влязъл в американската история под името „Великото разочарование”.
Да извиеш ръцете на истината
Апокалиптиците станали за смях на цялата нация. Но как самите те се справили с грешката си? Най-твърдото ядро продължило да вярва, че прогнозата е била точна. Тези хора твърдели, че на 22 октомври 1844 г. Христос действително е слязъл на земята и е проникнал директно в сърцата на своите привърженици. С други думи: те нагодили реалността към вярата си, изтласкали истината.
Но изтласкването има лоша слава. Всички ние смятаме, че хората, които изтласкват фактите, са незрели, неуверени и в крайна сметка глупави. Но още Фройд забелязал, че изтласкването е нещо много полезно, особено в екстремни ситуации. Изтласкването временно ни предпазва от още по-ужасни страхове и ни помага да се справим с всекидневието. Ако никога не сте преживявали истинска травма, няма и да разберете колко мощен инструмент е изтласкването. Над двайсет процента от болните, които научават, че скоро ще умрат, само след няколко дни забравят тази новина. Те не просто си заравят главата в пясъка - те наистина изцяло забравят ужасната перспектива.
Класическият сляп рогоносец
Да вземем един мой приятел, когото жена му мамеше години наред. То си беше ясно като бял ден. Съпругата по няколко пъти седмично се събираше с "близки приятелки", за да "си побъбрят", както обясняваше у дома - често пъти до късно след полунощ. По едно време събиранията станаха и с преспиване, сетне дойдоха и екскурзии в края на седмицата. Моят приятел си траеше.
Веднъж обаче заварил отворен лаптопа на жена си, погледнал екрана и веднага видял имейл, започващ със "Сладка моя...". Не го дочел до края, нямал сили човекът. Рекъл си, че жена му и нейните приятелки сигурно така се обръщат една към друга. Това изтласкване му осигурило възможността да избегне пряк сблъсък със ситуацията. Едва след като аз го понатиснах, той сподели с жена си своите подозрения. Тя веднага си призна, но дори при това положение моят приятел не искаше да повярва. Беше убеден, че тя му разиграва някакъв театър, за да привлече внимание.
Самозалъгване за 100 хил. евро
Един мениджър, когото добре познавам, беше толкова шокиран от лошите показатели за едно тримесечие, че отказа да им повярва. Беше твърдо убеден, че финансовият отдел е допуснал груба грешка, така че нареди на главния счетоводител да обработи още веднъж всички данни. Добре, но накрая излязоха пак същите отчайващи цифри.
Мениджърът продължи да вярва, че някой е допуснал грубо недоглеждане и нае една от най-големите международни одиторски фирми, която работи два месеца, за му представи накрая... същите цифри, плюс сметка от 100 хиляди евро. И все пак: всички тези проверки осигуриха на мениджъра още едно тримесечие. Тоест, единствено благодарение на изтласкването той беше в състояние да продължи работата си.
Изводът гласи, че изтласкването не е просто загърбване на фактите.
То е нещо съвсем друго: подсъзнателно работещ защитен механизъм. А понеже хората по принцип не разбират, че изтласкват неприятни факти, помощ може да дойде само от вън, от приятелите, които да ви ударят с истината по главата. Не им се сърдете! Това са най-добрите ви приятели.
