Авторът е съсобственик и управител на издателство "Колибри" ( colibri.bg) от основаването му през 1990 г. Готварството му е хоби. Кулинарните му бестселъри „Моята кухня. 101 изискани рецепти за гастрономи" (1996) и „Моята кухня 2" (1998) имаха огромен успех, отдавна са изчерпани на пазара и са библиографска рядкост.
Публикувал е книга за българската национална кухня във Франция. Тя е наградена с отличието за „Най-добра книга за регионална кухня" на авторитетната международна фондация „Гурман" със седалище в Мадрид.
Издадената сега "Моята кухня 3. 202 рецепти за ценители" съдържа изцяло двете предишни книги, много рецепти са подобрени, а са прибавени и нови.
Тя не е обикновена готварска книга, а и приятно четиво. Написана е от естет, убеден, че "най-важното от всички изкуства е кулинарното". Авторът въздейства силно на читателя, като му разказва в първо лице единствено число. А разказва така, защото сам измива, нарязва, подсушава, готви и сервира. Лично споделя лично преживените си манджи.
Както пишеше в една рецензия след първото издание - "в някакъв смисъл залага целия си авторитет; прави това с равни количества сдържана мъжка любов (към солените неща), справедлив гняв (към кулинарните извращения на някогашния "Балкантурист"), космополитизъм и родолюбие. И обилно поръсва всичко с вкусно чувство за хумор.
Раймонд Вагенщайн беше в продължение на десетина години в ръководството на асоциация "Българска книга". Напусна през 2005 г, окончателно разбрал, че в България никой не го е грижа за издаването на книги, за културата изобщо.
Преди да стане издател, той работи 15 години в киното като критик и сценарист. "Говоря пет езика и обиколих света, без да съм ченге. Ако съм постигнал нещо, то не се дължи на моята фамилия", каза преди време в интервю синът на известния сценарист и писател, депутат от БСП във Великото Народно събрание Анжел Вагенщайн.
Веднъж Раймонд беше попитан (от Ирина Вагалинска в сп. "Тема") защо не е отворил ресторант.
"За малко щях да го направя, но хора, които разбират от занаята, ме разубедиха. Едно е да готвиш за приятели, друго - да изчисляваш оборот, да предвидиш, че 10% загарят и още толкова се пресичат. Да не говорим, че професионална фурна на 7 нива струва 8 хил. евро, че от сутрин до вечер трябва да надзираваш какво става в кухнята", разказа тогава Раймонд Вагенщайн.
Твърди убедено, че хубавите храни и напитки имат благотворно въздействие. Би трябвало да му се вярва, тъй като е единственият българин, член на международното движение Slow food. То изтъква предимствата на регионалната и екологичната кухня, има поддръжници от Австралия до САЩ.
"Изкуството да се живее е свързано и с добрата литература, и с добрата храна. Жалко, че у нас мнозина престанаха да им се радват. Повярваха, че не можем да си позволим нито миг щастие, защото някой злодей все проваля светлите ни намерения.
По-лесно е да търсиш сценариста зад кадър, който като по филмите определя дозата щастие. Не мога да се примиря с вечното оплакване и потапянето в страданието - ами аз нищо не мога да направя, защото по честен начин няма как да стане... Има начини, просто трябват малко късмет, талант и желание", казва авторът на "Моята кухня".
Последвайте ни
