Тт то издание има вече "Моята кухня" от Раймонд Вагенщайн - най-търсената, вече 13 години,
готварска книга на българския пазар.
Авторът е съсобственик и управител на издателство "Колибри" ( colibri.bg) от основаването
му през 1990 г. Готварството му е хоби. Кулинарните му бестселъри „Моята кухня.
101
изискани рецепти за гастрономи" (1996) и „Моята кухня 2" (1998) имаха огромен успех, отдавна са изчерпани
на пазара и са библиографска рядкост.
Публикувал е книга за българската
национална кухня във Франция. Тя е наградена с отличието за
„Най-добра книга за регионална кухня" на авторитетната международна фондация
„Гурман" със седалище в Мадрид.
Издадената сега "Моята кухня 3. 202 рецепти за ценители" съдържа изцяло двете предишни книги, много
рецепти са подобрени, а са прибавени и нови.
Тя не е обикновена готварска книга, а и
приятно четиво. Написана е от естет, убеден, че "най-важното от всички
изкуства е кулинарното". Авторът въздейства силно на читателя, като му
разказва в първо лице единствено число. А разказва така, защото сам измива, нарязва,
подсушава, готви и сервира. Лично споделя лично преживените си манджи.
Както
пишеше в една рецензия след първото издание - "в някакъв смисъл залага целия
си авторитет; прави това с равни количества сдържана мъжка любов (към солените
неща), справедлив гняв (към кулинарните извращения на някогашния "Балкантурист"),
космополитизъм и родолюбие. И обилно поръсва всичко с вкусно чувство за хумор.
Раймонд Вагенщайн беше в продължение на десетина
години в ръководството на асоциация "Българска книга". Напусна през 2005 г, окончателно
разбрал, че в България никой не го е
грижа за издаването на книги, за културата изобщо.
Преди да стане издател, той работи 15 години в киното
като критик и сценарист. "Говоря пет езика и обиколих света, без да съм ченге.
Ако съм постигнал нещо, то не се дължи на моята фамилия", каза преди време в
интервю синът на известния сценарист и писател, депутат от БСП във Великото Народно събрание Анжел Вагенщайн.
Веднъж Раймонд беше попитан (от Ирина Вагалинска в сп. "Тема") защо не е
отворил ресторант.
"За малко щях да го направя, но хора,
които разбират от занаята, ме разубедиха. Едно е да готвиш за приятели, друго -
да изчисляваш оборот, да предвидиш, че 10% загарят и още толкова се пресичат.
Да не говорим, че професионална фурна на 7 нива струва 8 хил. евро, че от
сутрин до вечер трябва да надзираваш какво става в кухнята", разказа тогава Раймонд
Вагенщайн.
Твърди убедено, че хубавите храни и напитки имат
благотворно въздействие. Би трябвало да му се вярва, тъй като е единственият
българин, член на международното движение Slow food. То изтъква предимствата
на регионалната и екологичната кухня, има поддръжници от Австралия до
САЩ.
"Изкуството да се живее е свързано и с добрата
литература, и с добрата храна. Жалко, че у нас мнозина престанаха да им се
радват. Повярваха, че не можем да си позволим нито миг щастие, защото някой
злодей все проваля светлите ни намерения.
По-лесно е да търсиш сценариста зад
кадър, който като по филмите определя дозата щастие. Не мога да се примиря с
вечното оплакване и потапянето в страданието - ами аз нищо не мога да направя,
защото по честен начин няма как да стане... Има начини, просто трябват малко
късмет, талант и желание", казва авторът на "Моята кухня".
Източник:
netinfo
