"Аз обичам просто да бъдем заедно, няма значение дали си почиваме, дали сме на разходка или на пазар в супермаркета", казва Деница - половинката на Михаил Александров от ФК "Лудогорец" за зимния брой на сп. "Булка".
Кариерата на Деница Стоянова като модел започва преди 8 години. В последните четири е едно от най-търсените лица на "Визаж модел груп". В оспорвана битка за короната на „Мис България” 2011, тя е първа подгласничка и бързо се превръща в любимка на публика, модни фотографи, дизайнери и стилисти.
В портфолиото си има фотосесии за почти всички български списания.
Освен на модата, Деница е посветена на дъщеря си Миа и половинката си Михаил Александров - халф на футболния клуб "Лудогорец" (Вж. какво се случи снощи на мача между "Лудогорец и "Ливърпул") и Националния ни отбор, с когото заедно извървяват пътя към успеха през последните четири години.
Какво разказаха двамата за връзката си - как се случва любовта, ревнуват ли се и за щастието да бъдат родители на малката им дъщеричка Миа - разказват Деница и Михаил в интервю на Виолета Цачева от сп. "Булка":
- Как се запознахте и любов от пръв поглед ли беше?
Деница: Запознанството ни беше интересно, тъй като Михаил бе по-настъпателен. Успяваше да ме провокира и в следващия момент оставаше аз да доразвия сюжета. Това ми харесваше и събуди интерес в мен. Предизвикваше ме, караше ме да се вълнувам от всяка среща, всяко действие. И все още успява да го прави.
Михаил: Запознахме се по странен за мен начин. Бях на подготовка с отбора и седнах на кафе, за да се видя с приятел. В заведението имаше телевизори и по тях вървеше конкурса „Мис България“, в който участваше Дени. Аз се загледах и казах на глас: „Я, колко хубаво момиче!“. Приятелят ми погледна към екрана и се оказа, че се познават. Попитах за координатите й, след това всичко премина много бързо и неусетно. Така че, за мен беше любов от пръв поглед!
- И двамата сте с успешни кариери в своите професии, имате почитатели, почитателки... Ревнувате ли се и на каква основа според вас се опира доверието в една връзка?
Деница: Доверието до голяма степен определя връзката, особено, когато не се виждате дълго време, както е при нас. Трудно е, но ние двамата си имаме такова. Признавам, аз съм по-ревнивата. Както се казва „моето си е мое“, без „чуждото е общо". Всичко е в границите на нормалното, дори ми се иска той да бе малко по-ревнив. Жените обичаме да усещаме леко напрежение, да създаваме такова. Да вълнуваме и това да личи.
Михаил: Аз съм от хората, които ревнуват изключително рядко. Имам й пълно доверие и само от нея зависи колко време ще се задържи то. До момента не съм имал възможността да ревнувам, защото тя не ми е дала повод. Сигурен съм обаче, че в неподходяща ситуация бих изревнувал, но това са моментни състояния, които не позволявам да се превърнат в традиция. Доверието в една връзка е изключително важно, затова и в най-значимата за мен, съм дал най-голямата вяра на човека до себе си.
- Ореолът на славата промени ли нещо във вашите взаимоотношения, в отношенията с приятелския ви кръг?
Деница: Не мога да кажа, че дори усещаме такъв „ореол“. Отношенията помежду ни са по-силни от преди, във всеки един аспект. Колкото до приятелските, промяната е в това, че нямаме възможност да се виждаме често. Трудно е без близки до теб, но покрай професията на Михаил срещнахме прекрасни хора, които можем да наречем приятели, с които сме винаги заедно, ценим се и се подкрепяме.
Михаил: Мисля, че на този въпрос биха отговорили най-добре тези, които имат най-близък контакт с нас. Аз винаги съм се стремял да бъда това, което съм, независимо от обстановката, хората и средата. Всеки, който не харесва моята личност е свободен да избира дали да бъде в компанията ми. В отношенията помежду ни се промени единствено това, че поради многото ми пътувания отсъствам от вкъщи и е трудно и болезнено за двама ни.
- Плод на вашата любов е дъщеря ви Миа! Как се чувствате като родители, имате ли разпределени отговорности и кой е по-строгият от двама ви?
Деница: Като родители се надявам, че се справяме добре. Аз съм по-строгата, но губя авторитет пред нея, тъй като прекарваме много време заедно. Когато се роди, предложих да я кръстим Миа, вдъхновена от инициалите на трите имена на Михаил – Михаил Иванов Александров. Той се влюби в предложението и не съжаляваме. Името е запомнящо се, мило и красиво.
Михаил: Аз съм на седмото небе. Винаги съм обичал дечицата, а това да имам свое собствено е най-красивото, но и отговорно нещо в живота ми. От появата на Миа открих ново себе си и заедно с майка й ме карат да изживявам най-хубавите дни. За по-строг – може би съм аз, макар и да изпитвам безсилие, когато трябва да направя забележка. Въпреки това и двамата полагаме максимални усилия да възпитаме правилно нашата дъщеря.
- Какво обичате да правите заедно?
Деница: Аз обичам просто да бъдем заедно, няма значение дали си почиваме, дали сме на разходка или на пазар в супермаркета.
Михаил: Общо взето ни остава малко време, в което имаме възможността да правим нещо заедно, но когато сме свободни, често ходим на кино. Една хубава вечеря би ме накарала да загърбя всякакви неприятни емоции през изминалия ден.
- За вашето семейство отнася ли се поговорката, че любовта на мъжа минава през корема?
Деница: Нека Михаил да каже, но ще издам, че може би в началото на връзката ни го спечелих с една домашна торта с бисквити и маскарпоне.
Михаил: Поради постоянния ми режим, свързан с футбола, не ми остава време за „глезотии“, но Дени много често ми прави сладки изненади, които досега винаги са били много вкусни. Въпреки всичко – радвам се, че вкъщи имам жена, която наистина може да готви и е прекрасна домакиня.
- Най-голямата изненада, поднесена от половинката ти?
Деница: Бяхме на сватба на близки наши приятели в Благоевград. В 2 часа през нощта тръгнахме да се прибираме, но вместо към вкъщи, към летището - в посока Лондон, с най-ранния полет. Такаq както си бях с прическа, с грим... Винаги съм искала да отида там. И Михаил ме заведе, без да подозирам. Беше ми сложил подходящи дрехи, обувки, всичко. Той е човек на изненадите. Успява да ме развълнува всеки път.
Михаил: Най-приятната изненада за мен беше първата снимка от ехограф, на която ясно се вижда, че Дени е бременна. Получих я на телефона си, тъй като бях на лагер с отбора.
А най-голямата изненада пък беше за последния ми рожден ден, когато получих ваучер за скок с парашут. За финал искам да й кажа: Дени, Обичам те!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!