Константин Божанов: "Аве" е плод на фантазия

44-годишният Константин Божанов е режисьор, скулптор, видеоартист, продуцент, документалист.

Завършил Софийската художествена гимназия, Националната художествена академия, Кралския колеж за изкуство в Лондон и документално кино в Нюйоркския университет, сега той живее в Ню Йорк.

През 2005 г. Божанов засне в България пълнометражния документален филм "Невидими" (Invisible) - за съдбата на наркомани. Показван е на десетки фестивали в чужбина, награждаван е, но в София ("Филм Фест" - 2006 г.) е имал само една прожекция.

Филмът "Аве", чиято премиера е на 9 март, пък е дебютът му в игралното кино, който обра редица международни награди в Сараево, Варшава, Хамбург, включително и статуетка за режисура на кинофестивала "Златна роза".

Наскоро лентата бе отличена с награди на Седмицата на режисьорите и Мануел Оливейра за най-добър сценарий и най-добър филм, по време на 32-рото издание на Международния Филмов Фестивал Опорто, град Порто, Португалия.

В него освен майсторската режисура, ще видим и играта на вече много популярния Ованес Торосян ("Източни пиеси", "ТИЛТ") и Анжела Недялкова, Йосиф Сърчаджиев, Красимир Доков, Бойка Велкова и много други.

Според самия Божанов източник на вдъхновението му за този заплануван отдавна, сниман дълго и трудно филм, са филми от 70-те години.

Какво могат да очакват зрителите в киносалоните, коя всъщност е Аве и как се е спрял на актьора Ованес Торосян за главната роля, научете от режисьора Божанов в ексклузивно интервю за Vesti.bg:

- Разкажете ми повече за "Аве". Какво могат да очакват зрителите в киносалоните на и след премиерата на 9 март?
- "Аве" е необичайна любовна история между двама своеобразни и алиенирани тинейджъри - Аве - патологична лъжкиня и фантазьорка, и Камен - интровертен млад художник, решен, независимо от последствията, да каже истината. До голяма степен, "Аве" е филм за сблъсъка на двама млади хора със света на възрастните.

От "Аве" зрителите могат да очакват един откровен филм, който не борави с клишета, и чиято история е низ от неочаквани обрати. "Аве" се отличава със своеобразен подход в разказа си и не се опитва да подраждава на изтъркани стереотипи и самоцелни жанрови постановки. Дори в своите недостатъци, "Аве" носи чар.

- Филмът вече спечели редица награди на международни кинофестивали - в Сараево, Хамбург, Варшава, включително и на "Златна роза". Освен това бе приет радушно и на много места по света, където бе прожектиран. Какво е усещането от международното признание?
- Моето собствено усещане е на скромно удовлетворение, което ми дава сила и енергия да продължавам в усилията си към следващ филм.

- Наистина ли сюжетната линия във филма е по действителен случай от вашия живот
- Не. Не бих определил "Аве" като автобиографичен филм. В него същеcтвуват автобиографични елементи, но самата история е изцяло плод на фантазия. Прототипът на главната героиня Аве е 17-годишно момиче, което една нощ намерих на прага си. В нея имаше нещо тайнствено и магнетично. Тогава за пръв път срещнах човек, който живееше изцяло в настоящия момент - без минало и без планове за бъдещето. Опитах се да превъплътя подобно присъствие и енигматичност в героинята на филма.

- Кои филми са ваши вдъхновения?
- "Плашилото" на Джери Шатсбърг, "Пет леки пиеси" на Боб Рафелсон, "И твойта майка също" на Алфонсо Куарон, "Мечтаният живот на ангелите" (La vie rêvée des anges) на Ерик Зонка, Badlands на Терненс Малик са някои от примерите.

- Как се спряхте на Торосян за главната роля на Камен?
- Извиках Ованес Торосян на кастинг за главната роля, още през 2007 г. Тогава той ми отговори: "Не мога да играя някакъв любовник!" Аз продължих да търся актъор за ролята на Камен, разбира се не "любовник", и две години по-късно, когато бяхме на път да започнем снимки, продължавах да съм убеден, че Ованес е актьорът, който ми е необходим. За тази роля, дори нямах втори избор.

Аз бях напълно наясно, че каствайки Ованес Торосян и Анжела Недялкова в главните роли, ще се наложат сравнителни промени в динамиката на отношенията на героите, различни от първоначалния сценарий. Реших не само да обърна техния дискомфорт един към друг в позитив, а и да акцентирам върху него.

- В последните 3-4 години българското кино действително процъфтява. На какво мислите се дължи този успех? На добрия професионализъм, дадения шанс или жаждата на българския зрител към родно кино?
- Трудно е да се подведе българското кино от последните години под общ знаменател. В някои аспекти процъфтява, в други - прогресивно затъпява.

Професионализмът е относително понятие - болшинството от холивудските боклуци по екраните са всъщност технически "професионално" изпълнени. Шанс винаги съществува, но международният успех на няколко български филма от последните 3-4 години според мен се дължи основно на разкрепостяване на мисленето и бягство от един тип пошъл локален битовизъм, който е тотално неразбираем извън пределите на България. Възродената жажда на българския зрител към българското кино само може да ни радва.

- Какво ще кажете за коментара на министър Рашидов от края на 2011 г., когато каза: "Залите са пълни, творците - вдъхновени". Дали това всъщност не му достигаше на киното ни отпреди няколко години - по-голямата подкрепа за по-мащабни и завършени продукции?
- Не бях запознат с това изказване на министър Рашидов, но тонът му малко ми напомня на: "Преизпълнихме 7-та петилетка с 200%". Безспорно, по-високите бюджети водят до по-мащабно (във физически смисъл на думата) и по-лъскаво кино, но не водят задължително до по-голяма оргиналност.

- А какво мислите, че още може да се развие в българското кино?
- Оргиналност.