К онете са опитомени преди около 6 хил. години и оттогава играят важни роли в живота на хората, но способността им да разбират жестовете на хората до съвсем скоро оставаше непроучена.
Към днешна дата изследванията показват, че
конете разбират някои сигнали, като посочването, но са способни да използват тези сигнали, само когато човекът е близо до наградата.
Преди се е смятало, че нивото на уменията им е подобно на това при котките и козите, те са в състояние да използват човешките жестове, въпреки че не може да се каже, че разбират смисъла, прикрепен към даден жест.
Изследване от 2004 г. показало, че конете имат ограничена краткосрочна памет може би нямат условна памет, която да им напомни да направят нещо по-късно, но по-нови проучвания доказва, че те използват краткосрочната си памет за да си набавят храна.
Сега група учени са доказали, че
конете не само са способни да разчитат човешките действия, но също така могат да променят начина, по който реагират на дадена им от хората задача, въз основа на собствения си опит.
"Това е много лесно да се разбере при хората, но обикновено е много трудно, когато става въпрос за животни.
Ако едно животно не решава дадена задача така, както очакваме, това не означава, че не е способно да я изпълни. Съществува възможността то просто да използва различна стратегия за решаването ѝ, каквато ние не очакваме", казва един от авторите на проучването – д-р Паоло Барали от университета в Пиза, Италия.
24 възрастни коня от различни породи са били обучени да се доближат до преобърната кофа, за да намерят морков, скрит под нея.
След това те са разделени на две групи от по 12 коня.
В експеримента на първата група конете трябва да намерят моркова под една от три преобърнати кофи, след като виждат как човек го крие. Конете трябвало да изчакат 10 секунди, след като човекът скрие моркова и напусне района, преди да опитат да намерят лакомството.
Същият експеримент е проведен и с другата група коне, които обаче трябвало да намерят храната сами, без никаква допълнителна информация от човек.
Да започнем с конете, които са видели как човекът скрива моркова – те избрали правилната кофа от първия път по-често, отколкото тези, които не виждаха как се крие моркова, въпреки че им е отнело повече време, за да го направят.
По-късно същите коне намерили моркова за по-кратко време, но след повече опити.
Авторите на изследването предполагат, че това се случва, защото човешките сигнали са станали по-малко важни, тъй като конете са научили, че ще получат същата награда, независимо дали ще отделят време, за да вземат решение към коя кофа да се насочат или просто ще отгатват.
Умения за оцеляване
Този експеримент показва, че конете могат да си спомнят къде е скрита храната дори и след известно време, разбирайки значението на това човек да е близо до целевото местоположение (кофата с моркова под нея).
Конете също така са в състояние да променят стратегията си за вземане на решения между надеждността от предложените от човека сигнали и по-непосредствената награда. Това означава, че те могат да избират дали да използват или не, даваните от хората знаци, в зависимост от това дали желаят бързина или точност.
Според д-р Барали това не са развити способности; тези когнитивни умения са от съществено значение за оцеляването на един кон.
