Цвят на очите, на косата, а също и трапчинки, черти на лицето... Оказва се, че мъжете са привлечени от жени, с които си приличат - донякъде, все пак - по външност. Това са изводите от изследване на френски учени.
Изследвайки привлекателността на жените, науката принципно се насочва към възможни обяснения, свързани или с нивото на хормони, или с потенциална фертилност.
Учени от Монпелие обаче решили да обърнат внимание на женските черти, които не представляват особено значение по отношение на генетичната селекция, като цвят на очите, дебелина на устните или веждите.
Те се опитали да проучат две теории. Първата от тях е за т. нар. хомогамия.
Това означава, че както при многобройни животински видове, някои индивиди са привлечени от партньори, които са им близки генетично, т. е. им приличат.
Другата теория е за т. нар. "несигурност на бащинството". Един мъж е склонен да предпочита при жените рецесивните белези - сини очи и тънки устни, например.
Това са рецесивни белези спрямо кафяви очи и дебели устни. Това позволява на мъжа да разпознае у детето своите собствени генетични характеристики.
Водейки се от тези две теории, учените направили експеримент като поискали от 100 мъже да изберат измежду различни снимки тези на най-привлекателните по мнението им жени.
Резултатите били, че мъжете предпочитат жени, които имат подобни на техните черти.
Направен бил и друг анализ - на реално съществуващи двойки с дете. Там също се оказало, че съпрузите имат повече сходни черти, отколкото два случайно избрани индивида.
От направените експерименти и анализи нищо не е подкрепило сериозно теорията за "несигурността на бащинството".
