Кели Макдоналд: Липсват ми дома и леглото

Актрисата Кели Макдоналд е родена на 23 февруари 1976 г. в Шотландия.

Кариерата в киното й започва през 1996 г. с участието й в "Трейнспотинг" с Юън Макгрегър. Следват роли във филмите "Госфорд парк" на Робърт Олтман, "Братовчедката Бет", "Елизабет" и други.

Макдоналд получава номинация за "Златен глобус" за поддържаща женска роля за участието си в The Girl In The Café, продукция на HBO.

Сега почитателите на звездата могато да я гледат и в тв сериала "Престъпна империя", продукция на HBO, чийто втори сезон стартира на 2 януари 2012 г. в 21,05 ч.  

Вторият сезон на "Престъпна империя" ще показва интригите, измамите и гангстерските игри в центъра на Атлантик Сити, познат не само с природните си дадености и хазартните игри, но и с факта, че там не важат никакви правила.

Повече за ролята си в оригиналната продукция, премиерата на втория сезон на сериала, семейството и живота на една шотландка в Ню Йорк, научете от самата Кели Макдоналд в специално интервю, предоставено на Vesti.bg от HBO:

- Преди началото на първия сезон на "Престъпна империя" беше строго пазена тайна какво ще се случи с Маргарет. Сега, след като знаем повече за нея, как бихте я описали?
- Бих казала, че тя е много противоречива личност. Със силен характер, но понякога все пак показва слабост. Хрумват ми много неща, които да кажа за нея, след което се замислям и си казвам" "О, не, по-скоро не е такава". Маргарет е изключително сложна личност.

-След като влязохте в ролята на Маргарет в два поредни сезона, в които тя премина през огромна метаморфоза, има ли нещо повече, което ви свързва с героинята ви?
- Да, определено. В началото тя всъщност доста ме отегчаваше и си спомням как гледах пилотния епизод и си мислех: "Господи, тя е толкова страхлива". Знам, че е преживяла трудности, но въпреки това беше доста дразнеща. Сега е доста по-приятен образ и дори има някои забавни сцени в сезона, където хората ще я подкрепят и ще я поощряват. Тя дори успява да измъкне Нъки от няколко ситуации и се вижда, че тя може да е невероятна, както казвате вие в Америка.

- Можеш ли да ни кажеш откъде започва историята на Маргарет в началото на втория сезон?
- Този сезон е насочен главно към семейството - моята героиня и героят на Стийв Бушеми (Нъки Томпсън) имат водеща роля. Маргарет и Нъки живеят заедно и Нъки изведнъж се оказва семеен. Като двойка те имат споразумение и се опитват да го спазват.

- Маргарет изглежда сякаш е станала много по-бляскава, отколкото първия път, когато я видяхме в началото на първия сезон. Увеличила ли е грижите, които полага за себе си?
- Да, напълно. Нормалното й, ежедневно облекло в момента е все едно отива на театрална премиера. Харесвам сцената в епизод едно, в която тя отива да види монахините в училището на сина си с нейните кожи и голяма шапка. Дрехите й дават увереност, но религията все пак я поставя на мястото й. Религията и нейната вина, вменена от католицизма, са голям проблем, с който тя се сблъсква във втория сезон.

Тя се чувства виновна за определени решения и се бори с вътрешната си дилема за живота, който води, и изборите, които прави. Продължавам да си мисля, че ако сериалът продължи тя ще се превърне в един ужасен, раздиран от вина алкохолик или нещо подобно (Смее се).

- Децата на Маргарет също ще имат по-важна роля в този сезон. Какво е чувството да работиш с тях?
- Всички деца са страхотни. И двете деца се играят от близнаци, тъй като според закона децата имат право да работят само определен брой часове. Момичетата бяха толкова малки, когато снимахме пилотния епизод, че имаме чувството че ги познаваме от страшно много време. Едната от близначките освен това е лудо влюбена в Стив, така че той й обръща специално внимание и винаги обядва с тях - много е сладко.

- С какво заснемането на втория сезон е по-различно от заснемането на първия?
- Да играя Маргарет винаги е било чудесно - случвало ми се е в цели филми да не играя толкова, колкото в един епизод на сериала и това е наистина удовлетворяващо. Но причината този сезон снимките да са по-приятни, се крие във факта, че сега се чувствам по-уверена и правя повече неща, отколкото първия път. Предполагам, че е така с всяка работа.

Все пак през цялото време се чудя и притеснявам: „Старая ли се толкова, колкото миналата година?". Мисля си обаче, че просто нещата вече се случват по-естествено.

- Имат ли значение наградите, за които бяха номинирани и получиха екипа и сценаристите (включително "Златен Глобус", "Еми" и наградите на „Гилдията на американските актьори"), за работата ви по втория сезон на сериала?
- Да, определено наградите ни помогнаха да се чувстваме по-уверени. На "Златен глобус" през януари 2011 г. беше страхотно, след това обрахме всички тези награди на церемониите на Гилдията на американските актьори и Гилдията на американските сценаристи също. Номинациите за "Еми" дойдоха, след като повече от половината сезон вече бе заснет. Това е моментът, в който мотивацията леко спада, и отличията бяха точният тласък, от който имахме нужда, за да довършим сезона.

- Допада ли ви да сте в Ню Йорк за втора година?
- Наистина се чувствам страхотно от факта, че отново съм в Ню Йорк, но се получи една дълга зима. Прибрах се в Глазгоу след като приключихме снимките по първия сезон и в Шотландия започна да вали почти веднага, още през октомври. След това се върнах в Ню Йорк през февруари и не спря да вали до април.

Единственият ми проблем с прекарването на толкова време тук е, че ми се иска да бях американка и това да беше моя дом. Хората ме питат къде живея и честно казано аз вече не съм сигурна. Винаги мога да кажа, че живеех в Глазгоу, но през последните две години прекарах повече време в Ню Йорк, отколкото в Глазгоу, а синът ми Фреди е на три години и е прекарал повече време в Ню Йорк ,отколкото където и да е другаде в целия свят, което все още ми е трудно да възприема.

- Синът ви говори ли с американски акцент в момента?
- Американците не мислят така, но аз определено го чувам. Когато се върнем в Глазгоу, предполагам, че ще започне да добива по-шотландски акцент.

- Замисляте ли се да се преместите в Ню Йорк за постоянно?
- Наистина ми липсва да бъда вкъщи и с нетърпение очаквам да си легна в моето легло. Ако мога просто да взема дома си и да го преместя тук - би било чудесно. Не знам дали ще се преместя за постоянно, тъй като не знам какво ще се случва в следващите сезони.