К ак тънките, вретеновидни крака на жирафите издържат огромното им тегло?
Това е факт, който озадачава учените, но изглежда най-накрая те са открили отговора.
Изследователите от Кралския ветеринарен колеж в Лондон са открили изключително специфична структура на сухожилията, за която се смята, че предотвратява възможността краката на жирафите да се прекършат под огромното тегло на животното.
"Жирафите са доста тежки животни с тегло около 1000 кг, но имат необичайно слаби кости на крайниците за животно от този размер", обяснява главният изследовател Крис Басу.
"Това означава, че костите на краката им са поставени под много високи нива на механично напрежение", допълва той.
При жирафите, еквивалентите на човешката метатарзална кост (на крака) и на метакарпалната кост (на ръката) са изключително удължени и представляват почти половината от дължината на крака.
Определена бразда минава по продължението на тези кости, съдържаща структура, наречена суспензивно сухожилие.
Тази структура се среща и при други едри животни, като конете, които са известни с това, че спят докато стоят прави, но за първи път е изследвана при жирафите.
Учените предполагат, че тази структура може да помогне за разгадаването на тайната за това как вретеновидните крака на жирафите могат да поддържат теглото им.
За да проверят тази теория, изследователите са получили като дарение крайници от различни европейски зоопаркове. Те дошли от жирафи, починали от естествена смърт или евтаназирани по причини, които нямат нищо общо с изследването.
След това крайниците са били фиксирани в твърда рамка и с помощта на хидравлична преса, учените прилагали сили до 2500 нютона (около 250 кг), за да се симулира телесното тегло, което издържа всеки крайник.
Установено е, че крайниците остават изправени и стабилни без никаква допълнителна подкрепа и дори могат да издържат на още по-големи натоварвания.
Тъй като суспензивното сухожилие е еластична тъкан, а не мускул, не може само да генерира сила, така че може да предложи само пасивна подкрепа.
Това означава, че
жирафите могат да издържат теглото си без активното участие на много мускули, като по този начин се намалява умората.
Господин Басу се надява, че тази информация ще помогне да се намери обяснение на въпроса как жирафите са еволюирали от малки от малки животни, подобни на антилопите, до емблематичните животни с дълго гърло, които познаваме днес.
"Много бих искал да свържа съвременните жирафи с фосилни екземпляри, за да илюстрираме процеса на еволюция.
Предполагаме, че суспензивното сухожилие е позволило на жирафите да достигнат тези големи размери, които иначе не биха могли да достигнат", споделя Басу.
