Дивна: Чудесата ще се случват само когато хората вярват в тях

Дивна е малкото голямо момиче. Тя е едва на 15 години, а вече има успехи, мечти, мисли и надежди колкото цял един свят.

С широка усмивка, звънлив глас и копнеж тя споменава думата "музика", а вярата е най-важното за нея.

"За мен безверните хора не са щастливи", казва тя категорично и допълва, че нейният принцип в живота е да вярва силно в нещо, за да увеличи шанса то да се случи.Иначе момиченцето всички познаваме още от участието й преди години в "Пей с мен", след това я видяхме да се вихри с "И ти не можеш да ме спреш".

През годините Дивна има редица отличия въпреки скромната си възраст - първи места по музикални конкурси не само из родните градове, но и на челни позиции в състезания, провели се в Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина.

А сега я виждаме и в два нови проекта.

От една страна, с участие в коледната песен на "Кока-Кола", които представят страхотен 3d мапинг в сърцето на София, която се казва "Заедно с теб" и в нея пеят още Поли Генова, Богомил Бонев, Орлин Горанов, Орлин Павлов и Лексус.

От друга страна пък, е последната й песен "Готов ли си за мен", която се превърна в истински хит преди края на 2012 г.

По думите на Дивна песента е била планирана още през лятото, когато на едно участие в родния й град Русе рапърът Криско й пуска бийта. Още когато го чула, веднага го харесала.

"Нямахме търпение. Записахме го още края на август. Една от забавните части беше рапирането. Хората, които не ме познават твърде добре, не знаят, че всъщност аз страшно много харесвам рапа и дори вкъщи си рапирам понякогa".

Но това не е единственото, което хората не знаят за нея.

Какво мисли Дивна за славата на тази крехка възраст, какво е отношението й към празниците? Как ще посрещне Коледа и Нова година и защо е важно да вярваме в чудеса? Разказва певицата в ексклузивно интервю на Наталия Такова от Vesti.bg: 

- Нека поговорим първо за последната ти песен "Готов ли си за мен". За съвсем кратко време събра над 100 хил. гледания в интернет и като цяло се приема доста добре от широката публика. Разкажи ми повече за самото видео – къде го заснехте.

 - Много се радвам, че хората го харесват. Като видях колко бързо се увеличава броят на гледанията, си казах: "Леле! Това е страхотно!". 

- Как ти се отразява славата и как приемаш това, което ти се случва – толкова голям интерес към теб на тази крехка възраст?

- Аз съм наясно, че всичко това, което се случва, е нещо много сериозно. Осъзнавам, че някои хора не успяват да получат тази възможност цял живот. Със сигурност съм много голяма късметлийка, че се случиха толкова рано при мен нещата и че успях да изпълня своята най-голяма мечта, благодарение на Миро и Криско и сега много по-сериозно приемам нещата. Като цяло разсъждавам много по-зряло от момиченцето, което бях в "Пей с мен". Аз още тогава бях убедена, че трябва да се занимавам с музика, но сега вече се приближавам към това да бъда завършен артист.

Е, разбира се е и забавно. Всеки път, когато съм на участие, е голям купон. И всеки път се убеждавам, че именно това е нещото, което искам да правя, защото го правя с най-голяма любов.

- А каква беше твоята формула на успеха, как мислиш?

- Трябва да работиш много здраво, никога да не се отпускаш, че имаш някакъв успех, винаги трябва да работиш все повече и да гледаш да стигнеш все по-нагоре, защото един артист никога не бива да си позволява да разочарова хората, които го харесват. Засега гледам да се радвам на всичко, което ми се с случва и гледам да комбинирам ученето с музиката и със социалния живот, да излизам с приятелите си. Искам за всичко да имам време. Е, понякога ми е трудно. Особено сега, покрай празниците, когато пътувам за участия из страната. Но няма как. Знам, че това е моят път...

- А ти с какви хора излизаш? Връстници или по-големи от теб?

- Зависи много. Имам много приятели, които са на моята възраст. С тях имаме общи интереси – слушаме еднаква музика, имаме сходни предпочитания за филми, за мода. Но се разбирам добре и с хора, които са с 3-4 години по-големи от мен. Например, на турнето на "Кока-Кола". Всички там бяха по-големи от мен, единствено с Богомил бяхме "дечица" (Смее се). Но останалите изпълнители се разбирахме чудесно. Особено с Играта и Лео, с Рафи. Сани Алекса пък ни е като майка. Ние с нея като се видим и все се шегуваме на "Мамо, ела да те гушна!" (Смее се) 

- Наскоро бе реализиран и един проект на "Кока-Кола" за Коледа и ти взе участие в записването на тазгодишната празнична песен. Затова нека си поговорим за празниците – как си планирала да прекараш идните светли дни.
- Миналата година и на 25, и на 31 декември трябваше да бъда в София. За Коледа се включих в концерта за кампанията "Българската Коледа", а за Нова година пях на площад "Батенберг". Тази година обаче ще пея на площада в Русе, което е страхотно, защото ще мога да бъда с хора, които ме познават и в същото време ще си прекарам много добре на сцената. На Коледа ще бъда със семейството. Тези празници със сигурност ще бъдат много готини!

- Страхотно е, че вече имаш коледно настроение. А нещо специално поиска ли си за Коледа вече?

- Мисля, че не съм си пожелала нищо, защото всичко материално може да се получи по всяко време на годината. Не мисля, че Коледа е времето, което трябва да използваме, за да си поръчаме на Дядо Коледа лаптоп, телефон или нещо такова. Най-важното на празника е, че семействата се събират, всички приготвят заедно коледни ястия. Това е най-хубавото – коледният дух.

- А ти помагаш ли на майка ти по някакъв начин в приготовлението на трапезата? И имате ли някакви по-специфични обичаи в Русе?

 - По-специфични мисля, че не. За Бъдни вечер правим само постни ястия, баба приготвя една страхотна коледна пита с паричка. На Коледа задължително ядем пуйка. Майка ми я пълни с най-различни вкусотии. Най-хубавото от всичко пък е хапването. Много обичам да си хапвам пълнена пуйка! (Смее се) Иначе помагам, но по принцип не ме бива много в готвенето. Това не е хубаво, защото все пак съм жена, но сега не ми оставя време за домакинството заради участия. Но пък ми е най-хубаво като се прибера и мама ми е сготвила нещо вкусно (Смее се).

- О, гозбите на мама винаги са най-добрите!

 - Да, а баба ми какви сладка прави... Майка ми пък е по основните ястия и заради това обичам толкова много Коледа. Иначе любимият ми сезон е лятото – обичам да ми е топличко. Но стане ли време за Коледа, нямам търпение час по-скоро да дойде. Пускаме си вкъщи коледни песнички, а като почнем и да украсяваме вкъщи, още повече се приповдига настроението. Особено на малкото ми братче, с което написахме писмо на Дядо Коледа още в края на ноември. 

- Теб няма да те питам вярваш ли в Дядо Коледа или не, но пък вярваш ли в посланието, което носи?

 - Колкото по-голяма ставам, толкова повече започвам да се убеждавам в това колко е важно един човек да има коледен дух и да вярва в него. За мен безверните хора не са щастливи. А аз наистина се чувствам щастлива, когато съм със семейството ми, чакаме Дядо Коледа да звънне на вратата и... никак не завиждам на онези, които не вярват. Изглеждат ми тъжни. Колкото и голям да е човек, детенцето в него трябва да го има.

- А какво ще кажеш всеки ден да е Коледа? Сякаш чудесата и доброто трябва да се случват всеки ден, не само по празници.

 - Ами да, така е! А и чудесата ще се случват само когато хората вярват в тях. Аз съм на този принцип, че колкото повече човек вярва в едно нещо, толкова по-голям е шансът то да се случи. Аз наистина вярвам в коледните чудеса и според мен вярата като цяло е едно от най-силните неща, заедно с любовта и надеждата. Това са неща, които никой не може да купи, но трябва да притежава. Дори наскоро слушах една песен на Алиша Кийс, в която се пее: "някои хора са толкова бедни, че всичко, което имат, е пари". 

- Като споменаваш вярата, какво се надяваш да ти се случи през 2013 година?

 - За себе си се надявам спънките да са възможно най-малко. Знам, че няма как без тях, особено, ако пътят, по който си тръгнал, е труден. И дано всичко, което си поставя за цел, да го реализирам с много труд, за да е най-сладка победата накрая. 

- А какво ще пожелаеш на българите?

 - Ще им пожелая наистина да вярват, да бъдат щастливи и да не приемат проблемите чак толкова на сериозно. Да гледат от позитивната страна и да не се отчайват, защото това сякаш е станало масово – в такова време живеем, че всеки бърза, всеки се тревожи... Когато гледаме положително на нещата, много по-голям е шансът те да станат положителни. Нека бъдат и много усмихнати. Ако един човек не се усмихне поне веднъж на ден, този ден е загубен...